Всеки ден се вглеждам в огледалото, във витрините и в прозорците на колите, паркирани на случайни места, и се опитвам да разпозная кой ме гледа от отсрещната страна. Коя е тази жена-метаморфоза? Кое е това момиче-промяна? В душата ѝ все духат ветрове, все на кръстопът я водят, все я изгубват в дебрите на живота. Дирите ѝ само остават зад нея, стъпките ѝ са цяло изкуство върху платното на света.
Всеки ден живея със себе си и бягам вън от себе си, сякаш се стремя да догоня предметаморфозното си Аз. Ала дали е възможно най-връхната точка на потенциала ми да бъде именно тази, лишена от всякаква промяна и изменение? Не е ли това най-горчивият оксиморон на света - цял живот да изстрадам щастието си, за да достигна до липсата на болка? Цял живот да бягам в крайности, за да достигна поне веднъж до баланса, който никой никога не обещава? Защото нима има гаранция, че някога можем да достигнем до вътрешен мир, колкото и войни да водим? Защото нима има обещано щастие като следствие от цялото страдание, на което сме осъдени със сигурна присъда?
Но и нима ако лишим живота от всички въпроси и от всички отговори, на дъното му няма да остане именно само неизбежната, вечна промяна? Нима има смисъл да вървя срещу съдбата си, вместо да бъда съдбата си? Но и не е ли това най-сладката болка - да бъда жена-метаморфоза, която никога не се спира пред нищо в името на пеперудената си душа?
STAI LEGGENDO
Птици
PoesiaВерсиите на Аз-а са птици, които летят между страниците, изписани с поезия. Защото поезията е именно онази нирвана, която човек изпитва само когато се носи по вятъра, летящ със собствените си криле.
