A hallucination is a coincidence or a destiny

ꜜ 14 ꜛ

Часът беше към своя край. Съучениците на Namjoon дори не си направиха труда да го събудят. За щастие следващия клас, от по-големите щом влезнаха в съблекалнята решиха д аго събудят. Или по-точно Jin и Yoongi. Докато Jin го побутваше Yoongi си изля шишето върху него и се събуди макар и не много приятно.
-Голям си гадняр-каза му Jin побутвайки го леко поглеждайки към Namjoon, който не знаеше къде се намира още-А ти изглеждаш по умрял и от Yoongi когато е спал само 8часа вместо 10!
-И това без да броим дрямките в час. И по-добре някой да го изпрати да се прибира че някой ще си помисли че е дрогиран.
-Баш па дрогиран-обади се най-накрая Namjoon търкайки леко очи.
-Абе знаеш че тука принципно всички сме дебили и все ще се намери някой да каже нещо, Jin я верно го изпрати-обърна се той към него. Jin кимна леко и се изправи продавайки ръка на Joon.
-Ти да ме прикриваш тоя ся да не ми Лепне някакво отсъствие-предупреди го издърпвайки Namjoon от земята.
-Аре аре, марчето, много говориш, тръгвайте.

Jin го изгледа на кръв и тръгна дърпайки Namjoon след себе си.
-Добре човек, какво става с теб?-попита го Jin  щом бяха излезнали от двора на даскалото.
-Не съм спал от няколко дена,като се наспя ще ми мине-каза Namjoon минавайки с пръсти през косата си.
-Нямах предвид това, но да, поспи. Имах предвид като цяло. Сигурен ли си че всичко е наред?
-Да, просто, ми е малко тежък период, и като Hobi е болен ми е още по-тъпо.
-Той наистина узрява деня, нали?
-Ей чи как, нали ми е най-добрия приятел. Моя със сигурност го-казаха като и двамата се засмяха като влезнаха тихичко в дома на Joon. Чуваха се доста странни звуци да ги наречем.
Викове съпътствани с охкания от стаята на сестрата на Namjoon. Буквално се виждаше по лицето му че веднага се разсъни и осъзна. Двамата с Jin се спогледаха в шок.
-Аз, аз трябва да седна-каза Joon сядайки на масичката за ключове до вратата.Хвана се за ушите запушвайки си ги. Jin като го погледна му изби на смях. Буквално от смях проклекна и се сви не хилейки се. Дори ритника от Namjoon не го спря да се хили.
-Ох направо не ми се връща в даскало!