ꜜ 28 ꜛ

4 1 0
                                    

Учебния ден мина бързо. Hobi и Namjoon решиха да се разходят до мола вместо да се прибират.
-Абе Joon-каза Hoseok с милия си тон.
-Кого уби?
-Майка ти, така де, знаеш че още не съм взел джобни, а съм наистина доста-тръгна да довършва и го прекъснаха.
-Си гладен, знам, и аз, ще ядем, но аз избирам какво.
-Ти поне имаш вкус за храна, спокоен съм.
Namjoon просто му се засмя и се побудна в него.
-Знаеш ли, май пак получавам дежавю-каза Namjoon леко разтривайки очи.
-Това лошо ли е?
-Ами не знам честно казано, възможно е,колкото по-често го получавам толкова по-малко го сънувам.Това не ми е приятно.
-Ох бе, Joon, погубен си!По-зле си и от мен.
-Да, да така е.

A hallucination is a coincidence or a destinyDonde viven las historias. Descúbrelo ahora