A hallucination is a coincidence or a destiny

ꜜ 19 ꜛ

От вратата влезна сестра му. С гаджето си.Огледа го отвратено, а сестра му щом го забелязала му направи знак да се сдържи просто. Namjoon извъртя очи и се качи при Hobi който гледаше в една точка.
-Аз видях неща.. - каза Hobi получавайки шамар от Namjoon.
-Изобщо не ме интересува,гладен съм, ще ядеш с мен и ще пиеш с мен да не стана аз само сто кила.
-Винаги-каза му Hobi   нагласяйки се да седнат един срещу друг на леглото да ядат.

Свднаха, ядяха, пиеха, и накрая заспяха най-спокойно в трохи,а на сутринта се събудиха, слезнаха долу. Всичко което беше вчера на купона лежеше като умряло. Те се спогледаха, усмихнаха се един на друг и тихо напуснаха къщата.
-Забога това в гората ли било..
-Да,вилата на някой от нашия клас на неговите.
-Кво каза?
-Прекалено ми се спи да мисля, как ще се приберем?
-Нямам си и на идея-каза Namjoon въздъхвайки леко. Joon задърпа едвам седящи прав Hobi на някъде по някаква пътека.
-По пътя на логиката там където не расте нищо се тъпче най-много, тоест най-много се върви по този участък, тоест така би трябвало да стигнем до пътя.
-И после?
-Ще хванем някой на стоп да ни закара до градът и ще се молим на мен, понеже съм бог, да не умрем.И помни жена с дете е най-сигурно че ще устанем живи и няма да ни убие.
-Ще ти се доверя-каза Hobi кимяйки леко.

Щом стигнаха до пътя Namjoon се опитваше да спре кола докато Hobi седна още сънен и го гледаше.
-Трябваше да вземем храна, или поне вода.
-Ставай, ставай. Една жена спира! - каза Namjoon отивайки до колата. Попита жената за къде е, и дали може да ги закара, тя веднага се съгласи и седнаха, Hobi на задната седалка да си доспи, Namjoon на предната.
-Е какво правите в гората толкова рано сутрин? - попита жената усмихвайки се дрожрлюбно.
-Ами дълга история е, едва ли ви се слуша-отговори и той също усмихвайки се леко.
-Имаме време докато стигнем така че, давай.
-Ами казано по по сбит начин, не бях спал нормално от седмица и нещо, накрая заспах, спах два дена, и се събудих гладен на един купон с най-добрия си приятел отзад,и да, общо взето е това.
-А защо не си спал тази една седмица ако не е прекалено лично?
-Попринцип е, но ще ви кажа понеже сигурно никога повече няма да се видим. Когато спя сънувам едно много сладко и красиво момче, но реално не съществува, а сънувай ки се обвързвам повече с нещо несъществуващо.
-Че защо да не съществува? - попита жената почествяйки се леко зад тила-Има хипотеза, която предполага че сънищата ни са като портали към други вселени,тоест реално този твой любим е възможно да съществува някъде там, да сте заедно в някоя вселена, дори е възможно и той да съществува в нашата вселена но просто още да не си го срещнал.
-Ами ако не съществува в тази вселена? Това дали значи че ще остана винаги сам от към този аспект на живота? Значи ли че никога повече няма да се влюбя понеже за момента имам очи само и единствено за него?Наистина не бих могъл да гледам вече по този начин на който и да е..
-Да ти кажа честно те разбирам доста добре..И аз сънувам, там някъде имам син, тинейджър, красив.. А сега, тук, съм сама,живота е странно устроен.
-Така е..