A hallucination is a coincidence or a destiny

ꜜ 32 ꜛ

Часовете на Namjoon свършиха и побърза да излезе но долу. Но беше хубаво изненадан. Jimin дотича до него и го прегърна силно.
-Я гледай ти, нямаше ли аз да те взема - каза му Namjoon разтошвайки го лекичко слагайки внимателно ръка на раменете му.
-Свърших по-рано а и нямах търпение просто-отговори му Jimin поглеждайки го в очичките-Имам чуството че се познаваме 8т години.
-И с мен е така, спокойно-засмя се Joon-Хайде да тръгваме преди някой да излезе да ни досажда-каза му Joon и му се усмихна. Jimin леко го хвана за ръката и го задърпа на някъде.
-Jimin, знам че сигурно е малко тъпо да питам, но имаш ли си приятел или приятелка?
-В момента нямам, но да кажем, че май си набелязах някой-каза поглеждайки Namjoon в очите прегръшайки го силно.
-Това..звучи, добре. - каза Namjoon усмихвайки се прегръшайки го силно-Знаеш ли,доста добре намекваш някой неща. - каза Joon получавайки леко сръчкване в прегръдката.
-Млъкни-каза му Jimin нацупвайки се леко.
-Сладък си като се цупиш, но би бил доста по-красив ако се усмихнеш!