A hallucination is a coincidence or a destiny

ꜜ 5 ꜛ

Шумна музика. Не стига, че шумни ами и досадни хора. Вече загубих Hoseok в тази тълпа. Той беше доста по социален от мен. Единственото хубаво в тази лудница е безплатния алкохол и цигари. Е имаше и храна но алкохолните напитки ми изглеждат доста по привлекателни в момента за да издържа цяла вечер тук. Насочих се към масите. Сипах си една чаша, втора чаша, трета,и така. Соджу естествено. От доста време не бях Пил.

Насочих се към двора. Там беше Jin, виновника за това цялото събитие. Дойдох до него държейки бутилка. За говорихме се нещо и двамата отивайки от бутилките които държахме. Някак си винаги успявахме да се разберем като едвам говорехме.

Като тръгнах да влизам пак вътре да търся Hoseok, се блъснах в някой. Погледнах. Прииска ми се да потъна в земята.
-Наистина, наистина съжелявам. Добре ли си? - попитах го аз а той ми се засмя. Забога как успях точно в Jimin да се блъсна в тая цялата лудница. Защо въобще трябваше да идвам?
-Хей спокойно, всичко е наред. Това че съм дребен и нисък не значи, че съм от стъкло.
-Знам, знам. Просто аз съм си много притеснителен, а ти си наистина много сладък-щом се усетих какво казах имах чувството че очите ми, ще се разтекът от срам-Аз ще отида да си сипя нещо. - изтърсих изчезвайки още преди да каже нещо. Повече няма да слушам Hoseok за нищо. Нищичко.