Прибрахме се. Е бяхме в квартирата ми. Оставих го да седне на дивана. Наведъх се да го целуна. Тези устни просто...
Разтрисане. Събуди се.
-Цял ден спиш, ставай да ядем! - размрънка се Hoseok разтрисайки яростно вече Joon.
-Мразя те.. - промълви сънено той изправяйки се чорлав целия,намръщен, и уморен все още. Hobi направо си го дърпаше да излезнат.
-Защо си толкова раздразнен бе? Успокой се малко, няколко дена не съм те виждал, мислех че си умрял-започна да му мрънка Hobi гледайки го докато се нареждат на опашката на лавката.
-Сънувах го!
-Как ще сънуваш човек, който не съществува?-каза той вече раздразнен от глад.Namjoon просто му шибна един шамар.
-Мрязя когато си прав.-каза той въздишайки леко-но толкова ми се иска да не беше сън,познавяш ме, аз не мисля попринцип дори за реални хора толкова.
-А този човек, сън, с какво е по-специален?
-С това как ме кара да се чустваш.
-Ох, Joon. Това е нов вид разтройство на личността.
-Като се замислиш е така, буквално обект на чуства от мен е несъществуващ човек,перфектен, всичко, което търся в някой..Което значи, че съзнанието ми буквално е сътворило перфектното нещо.. Това не значи ли че съм бог?
-Тва значи, че си напът да развиеш шизофрения-потвърди му Hoseok тупайки го по рамото утешително гледайки се в очите и двамата кимайки си.
-Никой не разбира създателя, всички го мисля и приемат по различен начин, някой го приемат като утешение, други като нещо мистично, трети като нещо нереално. Така и ти и майка ми ме мислите за шизофреник, сестра ми за човек страдащ от Обсесивно-компулсивно разстройство, а някой хора там, които не познавам и те не ме ме мислят за гений..
-Баш па гений, за умник и всезнаещ може би ма баш гений.. Хайде се-
-Млъкни, аз съм бог.
VOCÊ ESTÁ LENDO
A hallucination is a coincidence or a destiny
FanficТой беше този, който си измисли. Онзи който беше в съня. Съня от който всичко започна. Първа част от трилогия. Първа част -" A hallucination is a coincidence or a destiny„ (завършена) Втора част-"Delirium„ (в процес на писане и качване) Трета част...