ꜜ 18 ꜛ

7 1 0
                                    

Музика. Namjoon започна да отваря очите си наспан за първи път от дълго време. Погледа се в стаята която беше.
-Хей-каза Hobi, който седеше до него играейки си на телефона-Ти май във втора ли кома изпадна, два дена не се будиш!
-Къде сме?
-На някъв купон, ако беше буден, ще ше да кажеш да не ходим, и сега нямаше да се мъчим тук, ти си виновен.
-Да, много мило.Обясни ми по-подробно защо сме тук..
-В нас бяха нашите, ако те бяха видели щяха да се обадят на вашите, а знам колко мразиш да ги тревожиш, затова казах на нашите че сме у един съученик, и звъннах на вашите да им кажа същото да не те мислят.
-Много думи, ще слезна за ядене, нещо за пиене искаш ли?
-Каквато бутилка хванеш да си делнем тук, имам ти доверие за тези неща, само побързай че ако още някой влезне да се натиска тук няма да излезнат ако съм сам!
-Хубаво, хубаво, успокой се.. Спокоен бъди.-каза Namjoon слизайки долу. Пълна лудница. Едвам гледаше, но някак си се озова в кухнята. Взе голяма чиния и почна да я пълни с някаква храна,не че имаше голям избор но каквото имаше взе. И грабна единствената все още неотворена бутилка с водка.
-Добре че е водка че бях в настроение за нея-каза кимайки леко в този момент вглеждайки се в далечината виждайки от вратата да влиза..

A hallucination is a coincidence or a destinyDonde viven las historias. Descúbrelo ahora