A hallucination is a coincidence or a destiny

ꜜ 29 ꜛ

Разхождаха се в мола, главно го правеха да се мотаят да се приберът по-късно.Hoseok погледна Namjoon и леко го сръчка.
-Хайде да се качваме да ядем вече де, моля, моля, дори ще излезем на терасите да може и да пушиш,само нека ядем. Моля!
-Голямо си мрънкало, хайде-каза му Namjoon издърпвйаки го до един асансьор понеже им беше по-близко. Качиха се.
-На теб какво ти се яде? На мен нещо ми се отяде.
-Да, само сам да пълнея тук.
-Ох хубаво, хайде, ще ядем пилешки хапки, в сос,а и и сладолед, шоколадов,а и може да си вземем матча лате от Starbucks, и ще седнем на голямата тераса.
-Много бее.
-Ти за омад не си ли чувал?
-Ох верно ти и сутринта не яде, как издържаш така,хайде, ще правя омад с теб днес.
Namjoon се усмихна и набързо взеха нещата, излезнаха на терасата. В това лошо време нямаше хора там и беше спокойно.
-Защо ли се навих в това време да ям и да зъзнем.
-Ти па, все си недоволен. Хайде да ядем-каза Joon запалвайки си цигара докато Hobi го гледаше.
-Може ли да си дръпна?
-Ти? Ти искаш? Доброволно?
-Даа? Интересно ми е просто.
-Еми добре, предполагам. Но не дърпай много да не ти стане много гадно, или да повърнеш дори-предупреди го Joon подавайки му, захващайки се да отваря храната на масата.Hoseok отдръпна леко се намръщи и закашля,дали защото от гадния първичен привкус беше забравил да издиша, или защото дръпна малко повечко,и той не знае. Namjoon се засмя и си я взе.
-Добре ли си бе?
-Да, ма тва е отвратително, дай да ядем, че умирам!