The hard life

ྉ : 3 ﾟ❁

Тежка Въздишка.
Още една бутилка. Какво ще навреди?
Това да се дави в алкохол и цигарен дим му прилягаше така добре.
Макар сутрините винаги да изглеждаше като труп.

Нямаше достатъчно
работа с, която да се затрупа.

Нямаше достачно алкохол и отрова, която да запълнят празнината, която имаше.
-Защо бях такъв боклук когато  те имах? - каза Joon започвайки да чете бележката отново. Вече я знаеше на изуст. Но винаги я четеше.
Стараеше се да я запази.
Още носи стария му аромат.
Стария парфюм.

Онзи който го
побъркваше.
И сега го караше
да страда макар
и тихо.

Какво се случи?

Какво стана с тях?

Болката в живота по-силна е за слабите. Те бяха ли слаби? Те сега слаби ли са?

Joon плаче.
Това най го мразеше.
Макар да беше сам,
за него това значеше,
че показва слабост.
Но болката е
по-силна от него.
Сърцето му бе..

... пропукано.

Изтощено.

Но искра още имаше колкото и очудване да е.
Имаше я.
-Jimin мразя те! Наистина много те мразя.. - промълви Joon удряйки леко пода. Беше на колене. Дори на дивана не му бе хрумнало да седне вече.

Не, че не се бе сетил. Но.. Кой знае? Страхът да не му изникне спомен бе по-голям..

Спомен, който да отключи поредната слабост на Joon.

Който по чудо, още бе силен към живота. Все още бе силен..
-Park Jimin, обещавам ти, не.. Обещавам си.Ще стана щаслив ако ще и на пук да е-каза Joon запалвайки поредната цигара излягайки се на пода.

  Вдиша дълбоко,
един път, втори път.
Свърши.
Запали втора,
вдиша един път,
вдиша втори.
И тя свърши.
Цигара след цигара...

Обвит в тъга. Във вина. В болка.
Скръб.

   Всички знаем.. Ще бъде нещастен. Той е просто един нещастник, който така и не се научи напълно какво е любовта.

Боли. Плаче. Вика. Шепне.

     Празни обещания, че ще е щаслив без него бяха. Омайни лъжи за щастие. Омайни лъжи за сбогом. Отдавна бе загубил живота,или поне желанието за него.

-Какво ли прави Jimin сега? Дали е добре?

-Защо мисля за него? Той не мисли за мен!

-Боклук, мразя го!

-Кого залъгвам още го- 

повърна.

     Беше в банята и повръщаше.
Като жалка пияница повръщаше. Главно стомашен сок, с любимата му водка и случайно изгълтан цигарен дим.

-Защо не мога така да изповръщам гадните емоции?

          Продума той последно и припадна. Край на вечерта за него,която реално сега бе сутрин.