The hard life

ྉ : 17 ﾟ❁

Joon седеше на дивана и си играеше на телефона.
-Говори ми нещо де-измрънка Jimin сръчвайки го леко.
-Направи ми терапия, сега. - каза Joon излягайки се на  дивана несъзнателно главата му излягайки се на бедрата му-Тази възглавница е удобна. - каза вече със затворени очи.
-Ох, от къде да започна, какъв проблем имаш точно?
-На моменти съм толкова уморен от всичко, което се случва, и което не се случва, че искам да се самоубия, но дири и смърта ми е безинтересна.-каза тихо усещайки Jimin как го гали по главичката.
-От кога изпитваш самоубийтвени мисли?
-Години..
-А от кога изпитваш безинтерес към смърта?
-Последните месеци,вече нямам сили за нищо.
-Кога за последно изпита щастие? Напълно целия да си щастлив?-каза, след което тишина.

Тишина. Тишина. Тишина.

-Беше летен ден,лежахме в леглото, говорехме как като се омъжим ще имаме красив меден месец на някое студено място където да се топлим един друг в прегръдките си..

Тишина. Тишина. Тишина.

-Кога за последно изпита желание за нещо позитивно?
-Когато говорехме че ще се постараем да се оправим.. Месец по-късно ме напусна..

Тишина, тишина, тишина.

Jimin леко сложи ръка на гърдите му облягайки глава назад.

-Според теб ако не се бяхме срещали, как ще ше да се развие живота ти?

-Щях да се самоубия преди да загубя интереса към смъртта..Аз,аз те сънувах преди да се срещнем. Страдах доста, че не можех да те намеря.. Аз, аз бях срещал и майка ти. Но тогава тя.. Тя каза, че няма деца.. Но предполагам, че и тя те е сънувала.. Тя каза, че ако мултивселената съществува.. Там някъде тя има син, красив при това.. Аз, аз.. Не знам.. В сънищата ми бяхме щастливи, обичахме се.. Аз.. Аз.. Ние.. Ние не страдахме... Всичко.. Всичко бе перфектно.

Тишина.
Сълзи. Тихи сълзи.

Туп, Туп, Туп.
Кислород.
-Аз, аз ще отида на терасата.. - каза Joon изправяйки се. Jimin го бе осетил преди това, издърпва го да седне и се изправи.
-Ще ти донеса вода, дишай дълбоко и се успокой. - каза Jimin изтичвайки за вода гледайки бързо да му я донесе. Седна до него и му помогна да отпие. Трепереше.
-Joon.. Слушай гласът ми. Всичко е наред, спокойно, дишай. Поеми си дъх. Това е безопасно място. Безопасно място за емоциите ти. За чуствата ти, за болката ти... - каза той усещайки Joon как се отпуска на него. Jimin пак сложи ръка на гърдите му.
-Сърцето ти ще се пръсне.. - каза тихо леко и неговата ръка потрепвайки-Joon какво се е случило с теб? От месец, месец два три, не сме се виждали, никога не си бил толкова нестабилен емоционално..
-Аз... Съжелявям..
-Не не не, не го прави, не се извинявай за емоциите си, хайде, поеми си дъх.Хайде да направим така.. Докато си унас във вкъщи ще си говорим такива неща, сякаш си на терапия, ще обсъждаме, ще си говорим като цяло.. За сега обаче ти дойде в повече, поемай си дъх, дишай. Почини си... Това е безопасно място. - каза jimin гледайки го в очите гледайки го.
След време се успокои, беше заспал на краката на Jimin.Наистина не осъзнаваше какво се случва с него, но Jimin беше готов да разбере. Не само заради страстта му към психологията, имаше нужда да знае, че ще е добре.

Сутринта Joon стоеше седнал на плота отпивайки от кафето си.Jimin влезна сънен гледайки го.
-Как се чустваш? - попита сънено хвашайки да си сипва и на него кафе.
-Аз.. Аз.. - опитваше се да довърши Joon сънено още.
-Ш, ш, спокойно, когато си готов, помни че това е безопасна среда за емоциите ти, и винаги ще е,когато си спокоен, ще споделиш.-каза Jimin погалвайки сънено ръцете му, с които той си държеше кафето.
-Мразя какво се случва с мен.. - каза леко вглеждайки в кафето си-Работя от вкъщи в последния месец, два. Иначе до сега да се ме увулнили. И Hobi го забелязва.. И се прави, че всичко е нормално.
-С теб май е станало нещо което не ми казваш.. Но това е добре, дишай, спокойно, продължавай.
-Наистина се случи...Случи се че всичко ми дойде в повече. Психиката ми не издържа. И мразя това, мразя че ти казвам това. Мразя това че не мога да споделя на друг, забивам. Ходих на психолог, Хоби ме кара. Не мога и дума да обеля.
-Това е най-вероятно заради нещо подсъзнателно да можеш да кажеш само на мен, а това да не можеш да кажеш на друг, който и да е, е заради защитния ти механизъм. Сега искам да се успокоиш, чу ли? Аз съм тук..хайде сега, ела-каза сънено Jimin придърпвайки Joon към хола да седне на дивана.Той си бе подготвил лаптопа и документите и като цяло каквото му трябваше за да започне работа.
-Аз ще трябва да се оправям за работа, ти трябва да почваш, ще дойда на обяд, да обядваме, ще излезем някъде да ядем. Ще си починем, как ти звучи?
-Така ли правиш със всичките си клиенти?..
-Само с този с най-лоша психика за сега-каза и се зясмя леко-Аз ще се облека и тръгвам. - каза Jimin отивайки в стаята си.Joon въздъхна леко и започна да гледа какви задачи има за днес. Гледаше да се съсредоточи в това. Не искаше да започва да мисли за друго. Не искаше.