The hard life

ྉ : 12 ﾟ❁

,, Първата ми любов пушеше" тези думи прозвучаха в умът му.

Стоп.Просто стоп.
Момент.
    

Спомен.

,, Знаеш ли, за първи път съм човек, който се държи добре но има така наречените от обществото ,, пороци", пушене, похотливост , лека алчност.. А същевременно да се държи с мен като принц, обикновено предишните ми гаджета са се държали като боклук с мен, а  нямаха такива" пороци"

Начало. Нека да се върнем тук и сега.

Мълчи, мълчи, мълчи.

-И ти си моята първа любов..-прозвуча в тишината от устата та на Namjoon останал без глас вече. Прозя се отпаднал.Jimin се усмихна леко.
-Легни и си почини след като се наядеш. - каза Jimin изправяйки се леко-Аз ще отида да ти взема някой неща от аптеката и ще изкарам Мони ако нямаш нищо против.
-Може ли и аз да дойда?-попита тихо поглеждайки го в очите.
-А  кога ще си почиваш?
-После,а и днес не сме на работа, можем да си почиваме цяяял ден.
-Знам.. А в прочем какво стана с документите ми?..
-Вчера за тях дойдох.. Да се подпишеш,след като се подпишеш още една седмица и си свободен, и заради това и малко ти се забави заплатата за да може да се преведе цялата с обезщетението.
-Благодаря-каза Jimin изправяйки се-е ще излизаме ли?
-Ами знаеш ли вие с Мони излезте, аз ще се изкъпя да се накисна във ваната.. - каза Joon тихо леко заигравайки се с пръстите си. Jimin се замисли леко, стана, облече се набързо и излезна заедно с Мони. Joon въздъхна леко и стана.

,, Ще го загубя, ще го загубя"

Тази мисъл не спря да се върти в главата на Joon отправяйки ваната си, със соли, с балончета пяна.
Съблече се. Бе замислен.
Потопи се леко да измие лицето си и да на мокри косата си. Обожаваше да пипа косата си когато е под водата. Беше мека. Като нишка. Беше толкова приятна на докосване.
Но други мисли нахлуваха в главата му..
Мамка му. Какво трябваше да стори. Имаше ли смисъл да се бори срещу съдбата?
И без да се усети вече изплува защото бе забравил. Забравил бе.Мислите за любимия бяха по важни от въздуха, и нуждата на тялото от него. Но поне напомни в последния момент за съществуването си. Преди да стане по трудно. Нямаше ли да е иронично. Без да иска да се удави? И то на най-плитко.

Jimin след време се върна с Moni,който изтича при Joon и Jimin след него понеже още не му бе свалил каишката. Joon стоеше пред гардероба си с хавлиения си халат, обожавашего.
-Да излезнем ли? - попита тихо Jimin стоейки със забит поглед в земята.
-Какво да облека?
-Сив ангунд и бяла тениска. Да ти е удобно.
-Дубле.-каза той изправяйки се облипайки се набързо вдигайки Мони, който от преди малко го закачаше.

Двамата с Jimin слезнаха долу в хола да си почиват. Joon пусна някакъв много рандом стар филм. От онези романтичните.
Мони лежеше между тях двамата накрая премествайки се от другата страна на Jimin. Толкова се бе загледал, че не осъзанваше как с Joon се бяха долепили рамо до рамо. Joon все още мислеше. Облегна глава на рамото му. И в този момент се осъзна, и двмата се, но никой не направи нищо. Просто не искаха да развалят и този момент. Беше прекалено хубав.

Филма свърши.
Joon се бе насълзил леко и просто се направи на заспал.
-Не се прави, че спиш, знам, че се разстрои.
-Знам, че знаеш, но не бих искал да се разревавам точно сега, ще ме заболи главата а от нея всичко и няма да мога да стана.
-Помня, винаги си такъв като си болен, почивай си. - каза тихо Jimin гледайки как Joon премества главичката си на скута му и затваря очи. Заигра се с косата му. Беше станала мека от банята. Беше бухнала леко и беше още по-мека.
Joon се зарови в завивка та на дивана.