The hard life

ྉ : 16 ﾟ❁

Мина месец. Hobi се беше преместил при Joon. А Jimin си живееше спокойно сам. Не се бяха срещали, не се бяха поглеждали, тайно изтриваха мислите си един за друг.

-Ох трябва да напиша писмо до хазяйна,наистина не мога да се оправя с тоя бойлер-въздъхна Jimin излягайки се на земята, извади си телефона. Написа имейл на  хазяйна и чакаше отговор. Час по-късно получи такъв. Доста кратък.
,, Мога ли докато си на работа да дойда да го оправя? "
Jimin веднага отговори да, така му бе най-добре така или иначе.Лоши спомени имаше с хазяйни.

Мина и тази нощ, стана, оправи се за работа и излезе. Днеска дойде един от новите му пациенти да кажем. Да си психолог дали е равно на това да си доктор?
Човека бе с хронична депресия. Беше сложна личност дори и за Jimin.
След часа си с него забеляза че си е забравил телефона в тях.Въздъхна леко, погледна си дневника с часове, имаше дупка от два часа до следващия час но все пак побърза да излезе за да се върне по-бързо.

Стигна. Вратата бе отворена. Колкото и да не му се искаше трябваше да се срещне с хазяйна си. Бе си забравил телефона в банята докато си миел зъбите. Почука и влезна тихо и леко ококори очи.
-Забога, мислех че съм се оттървал.. - продума тихо той гледайки Joon, със огромни слушалки да оправя бойлера, или поне да се опитва...
-Дееба, няма ли да е по-лесно да купя нов-продума сваляйки слушалките си.
-Да ти кажа честно, бях забравил колко си красив когато се опитваш да оправиш нещо..
-Ти нямаше ли да си на работа, ехо-каза Joon видимо издразнен обръщайки се към Jimin.
-Ами да, но хей, това обяснява как толкова бързо ми намери квартира, която да е на прилична цена и да има всичко, което искам и ми трябва.
-Браво на мен-каза изправяйки се-ще извикам истински майстор да оправи, че имам и друга работа. - каза той без дори да го погледне. Jimin потрепна леко и преди да излезе го хвана за китката.
-Може все пак да обядваме ако искаш..
-А, а, ами, да, би, би било добре-някак си Joon винаги омекваше при мило държание-Какво ти се яде?
-Мм, хайде да ядем гофрети, със шоколад, и и ягодово сладко..
-Значи искаш да ходим чак до другия край на градът, само и единствено за тези гофрети, които си мисля, че искаш да отидем.
-Да.Просто не искам да ходя сам, сам като не познавам никой имам чувството, че някой ще ме наръга.-оплака се той получавайки само разрошване по косата и поглед в очите след време.
-Хайде.. - каза Joon  въздишайки леко.

-Joon ти какви гофрети искаш?-попита Jimin седейки пред касата гледайки как блее.
-Ами с, не знам, горски плодове и бял шоколад, и отделно и топъл шоколад-каза объркано, едвам.
-Седни горе на терасата, аз ще ги донеса.-каза  Jimin получавайки само кимане в отговор-Какво му е? - прошепна тихичко на себе си леко накланяйки глава. След време ги качи и видя Joon как блее в една точка. Седна до него.
-Знам че съм най-неподходящия човек да питам, но какво има?
-Днеска просто ми е меланхолично.
-Обикновено се случва като се разболяваш, нали Hobi сте си двамата увас и ще има кой да се грижи за теб?
-Какво те интересува? - каза Joon отпивайки от  горещия си шоколад хващайки го с две ръце.Jimin въздъхна и си взе телефона. Явно нямаше избор и писа на Hobi за това.

-Човек, какво му е на Joon?

Последните няколко дена не говори много честно казано, в период е негов пак,обещал ми е да яде докато ме няма така че съм спокоен-

-Аааа
Вярно ли те няма?

Да, трябва да се погрижа за мама,обещал ми е, той винаги си спазва обещанията

-ОХХХ
Добре

Jimin леко погали ръката на Joon, който се обърна към него.
-Може ли да дойдеш в нас за няколко дена? Хора все идват да чукат злобно по вратата и ме е страх.
-Лъжеш ме, но добре. Щом искаш.
-Как знаеш?
-Аз знам всичко..
-Забравих че си бог.
-Боклук.Г-К, недовършена дума. Бок.
-Обърках се какво каза..
-И аз така..