The hard life

ྉ : 10 ﾟ❁

  Къснa вечер. Jimin стоеше на терасата. Пушеше. Бе си сипал вино. Червено вино.
  Звън на вратата. Jimin едвам стана. Виното никога не му се отразяваше добре,макар тайно доста да го харесваше.
   Отвори. Хазяйна пред вратата му.
Страшно.
И в този момент Jimin като чели

      ... изтрезня?

-Park, не си си платил наема. Знаеш ли? - каза старият загорял човек пред него. Jimin замръзна. Скова се. Сърцето му би прекалено силно.
-Така ли? - гласът трепери. Сякаш всяко предупреждение до сега ще ше да стане наистина.
-Мхм, знаеш ли какво значи това? - каза той придърпвайки Jimin до себе си сграбчвайки го за  задника леко.

Страр но силен.
Jimin се стресна.

Съзнанието му от страхът бе изтрезняло

                             ... но тялото.. Не.

-Моля ви, дайте ми ден, моля..-едвам продумваше. Стария не си губеше времето. Не го слушаше.

Извратените му докосвания бяха гнусни. Не бяха от онзи приятен начин, възбуждащия начин.

Jimin тръгна да вика докато не усети нож,нож  упрян в гърба си, близо до ребрата си.
Край. Припадна
. Тялото му като по поръчка се стовари върху дъртия.
Буквално му се представи като играчка за всичките му гнусни нужди.

Но не предвиди
непредвидимото.
Г

осподин Kim тъкмо в този момент идваше с документи за подпис в ръка.

Късен час.
Късен но.. Навреме.

Joon  хвана косата на онзи.Издърпа го. Онзи изпусна тялото на Jimin на земята. Опита се да използва ножчето върху Joon.
За щастие само го удраска.
А Joon реагира бързо.. Както го държеше за косата му разби носън в стената.

Добре, коридора в, който бяха беше дребен и това успя да му помогне.

Наведе се до Jimin. Огледа се наоколо. Намести го леко и го вкара в квартирата му, затваряйки, заключвайки. Остави го на дивана. Не можеше да се успокои честно казано.
Приклекна до него, на земята, на дивана, на колене.
Наведе ухото си към гърдите му да чуе дишането му как е.
Накрая отпуснс и така глава.
Едвам се крепеше още като дойде. Без да се усети заспа с главичка търкулнала се на корема му.