ྉ : 11 ゚❁

5 2 0
                                    

След време Jimin притвори очи потрепвайки леко щом усети главата върху корема си.
Но усети косата...

Косата на Joon бе толкова специфична. На моменти като сламени клечки но все пак меки, от това зависеше кога последно се е боядисвал и какъв цвят.Каквото и да му се случваше на косата винаги оставаше онази мекота.

Jimin леко се изправи и потърка очи. В този момент Joon едвам вдигна главичка щом го усети..
-Сънувах най-ужасният сън..
-Не беше сън-каза тихо той и се изправи. Jimin потрепна присвивайки рамене. Joon седна до него и леко погали главичката му.
-Всичко е наред, нищо не успя да ти направи.
-Наистина..?
-Толкова наистина, че ако ми кажеш да се закълна на бог в, който не вярвам ще се, и даже ще му благодаря, че ме задържаха на касата в магазина за да закъснея, и да дойда точно навреме.-едвам говореше леко облягайки се връз Jimin на дивана.
-Аз.. Благодаря ти. - каза тихо гушкайки го леко. Нещо потрепна, Joon потрепна леко закашляйки се.
-Ти май си почнал да се разболяваш-предположи Jimin леко намусвайки се.
-Добре знаеш ли какво ти предлагам, ела у нас, и никога повече не се връщай тук, и ще се опитам дори да ти намеря и квартира за по нататък.. Не искам и един ден повече да си тук сам при такъв гнусен извратеняк.Толкова са ми противни такива хора, че не е истина.-говореше Joon буквално с отвращение равняващо се на умраза. Jimin замръзна. Желаеше да каже да,но замръзна.
-И двамата знаем, че ако не дойдеш ще спя на вратата ти и няма да те пускам да излизаш-прошепна Joon. Прекалено уморен бе да филтрира фактите. Да мрази.

Поне беше прекалено уморен от тази любов да я мрази, и при двамата бе така. Точно в този момент, бяха прекалено уморени да се мразят в опити да се убият.

Jimin направи опит, даже два да откаже на Joon но не успя. Леко нацупен си събираше дрехите слушайки Joon как си говори с телевизора. Крепейки се на лакътя си.

Щом събра всичко те излезнаха. Joon отвори вратата на колата си на Jimin, и взе сака му.
-Очаквах да имаш повече неща..
-Е тази малка квартира трудно би било да имаш повече неща-каза Jimin качвайки се в колата. Беше някъде към три или четири вечерта. Но на кого му пукаше?

Двама влюбени
опитвайки се да се
изгубят един друг.
Опитваха се да задушат
любовта с омраза.
Сериозно вече се умориха.

Успяха те само онази част. Обвивката. Бързо управимата.
Обич и грижа ѝ е като нова.

The hard lifeOnde histórias criam vida. Descubra agora