The hard life

ྉ : 13 ﾟ❁

  -Joon знаеш ли, не разбирай въпроса ми погрешно но, никога не си ми разказвал за бившите ти преди мен.
-Ами бях с него, а преди бях с един и с едно момиче преди него.
-И само това са ти връзките?
-Това без да броим забежките.
-Ох, трудно е човек да повярва, че човек като теб има забежки. Винаги си изглеждал като един сериозен човек относно това.
-Ами не знам.. Ти си по тези работи.
-Сигурно е заради липсата на бащина фигура във вкъщи, и липсата на нежност от майка ти през детството ти, и честото и отсъствие през тинейджърските ти години.
-Не случайно взе диплома по психология.Хайде да си пуснем комедия? С животни, анимационни.
-Пусни Том и Джери.

Namjoon не каза нищо а просто пусна детското намествайки се на дивана замисляйки се, премествайки се в ъгъла на дивана. Тайно или не, не обичаше когато Jimin му правеше някакъв психологически анализ,но и не възразяваше. Но мразеше някой да знае чак толкова за него. Това някой да знаеше толкова за него му бе по-полезнено и от нож между ребрата.. Никога не казваше всичко, но винаги не оставаше хората с малко или много празни ръце..

Може би и там му беше проблема?Никога не показваше себе си напълно, и на всеки показваше малко по-различна част от себе си. И затова и той си бе виновен.

Неусетно в мислене, не усети кога Jimin бе заспал, кога стана един часът сутринта.Joon се вгледа в очите му.
-Мразя те.. - прошепна тихичко гледайки го, накрая ставайки излизайки на терасата. Вгледа се в сградите пред него, светлините на нощния град, колите. Течащия нос на Namjoon подсмърчаше.
    Започна да се обеждава колко го мрази. Наистина си помисли, че това сега е най-доброто решение. Просто да го мрази.
Влезна в кухнята. Сипа си водка, сипа, втора и трета. Запали цигара. Гледаше в една точка. Вече самия той не знаеше какво мисли. Какво върши?Какво иска? От какво имаше нужда?