The hard life

ྉ : 5 ﾟ❁

Jimin се оправяше, ще
ше да ходи на интервю.

    Влезна в сградата.
Влезна в офиса на тамощния началник.
-Вие трябва да сте господин Park, нали така?-каза човек пред него докато и двамата си стикът ръцете.
-Да аз съм, вие сте началникът. Наистина ви благодаря, че приехте да ме приемете за интервюто.
-Принципно предпочитаме хора с опит. Но искам да дам шанс на младото поколение в тази област.
-Живота ще ше да е много по-добър за хората ако имаше повече хора като вас.Всички и навсякъде търсят хора с опит. Тогава какъв е смисъла да изкарваш диплома като тя не значи нищо понеже нямаш опит?
-Добре расъждавате, това ми хар- беше прекъснат от влизането на малкия си брат който влезна в този момент-Yoongi казах ти да не влизаш без да почукаш.
-Съжелявам, не знаех че правиш интервю-каза Yoongi като щом видя момчето веднага си го спомни.
-Хейй, ти, леле, станал си по-хубав.
-Имам огледало, така че знам.
-Сега защо се държиш така, недостъпно.
-Ти трябва ли да си толкова директен?Може би ако продължавам така ще покажеш на яве проблемите си с гнева породени от това че вашите винаги тайно са се гордяли повече с брат ти? Или може би по-лесно ще те ядосам ако засегна темата, с най-вероятното, проблема ти с доверието или комплекса ти за малоценност, който най-вероятно е породен от това че винаги си чуствал че майка ти те мрази?
-Ей момченце, внимавай какво говориш-каза през зъби Yoongi хващайки лицето му.
-Yoongi пусни го! Имаше достатъчно проблеми заради това си поведение, а и съм сигирен, че господин Park каза всичко това за да ми се докаже колко е добър в Анализите на хора. - каза той обръщайки поглед към него. Той само кимна за отговар за да.
Yoongi го пусна.
-Ами ще ти го призная, добър си в това, виждам какво Joon бе видял в теб. Ще те чакам отвънка сладък - прошепна му и излезе. Jimin завъртя очи.
-Можем ли да говорим вече за заплата или още не съм ви обедил? - попита Jimin получавайки листче с сума.
-И това само първите месеци.
-Хмм, ще си помисля, и ще ви се обадя-каза той изправяйки се.
-Уверен сте, това е добре-каза човека срещу него изпращайки го до вратата на офиса си.

Jimin излезе и се срещна с Yoongi.
-Добре сега ти предлагам да излезем, искаш ли?
-На работа съм, съжелявам. - каза Jimin врътвайки се тръгвайки пеш. Yoongi вървеше до него.
-Тогава ще те изпратя.
-Ах щом искаш.
-Знаеш ли, правиш се на уверен но по очите ти личи че плачеш много, сигурно си доста чувствителен.
-Възможно е.
-Такива красиви очи не заслужават да плачат.
-Знам, имам огледало и ясна преценка за себе си и какво заслужавам.
-Говори се че преди да скъса те с Joon сте имали много токсични утношения.Така, че до колко знаеш какво заслужаваш не съм много сигурен.
-И така да е, не е твоя работа.-каза Jimin качвайки се в един рейс и Yoongi зад него.
-Защо се държиш така сега?
-Защото си мислиш че не разбирам какво се опитваш? Опитваш се да си нежен и да изглеждаш загрижен, но вътрешно в себе си знаеш че си по токсичен и от рак на кръвта. И ти личи.
-Ауч, това заболя.
-Истината Боли. Sorry.

След време Jimin слезе както и Yoongi. Рейса спираше почти до входа на офиса.
-Е довиждане и до нови срещи красив грубянино-каза Yoongi хващайки ръката на Jimin целувайки я. Jimin леко се засмя.
-До не виждане, досаден непознат който познавам-каза той и влезе в офиса си.