The hard life

ྉ : 18 ﾟ❁

-Joon готов ли си? - провика се Jimin влизайки поглеждайки към Joon. Пушеше цигарата си и блееше в една точка.
-Малко си като цигарен дим знаеш ли? - каза Joon идвайки до него.
-Смисъл?
-Тих, хайде да тръгваме-каза Namjoon тръгвайки да излиза и Jimin след него.
-Вече чустваш ли се спокоен да кажеш как се чустваш?Поне физически?
-Ами, гладен малко, сякаш-каза Joon поглеждайки го. Jimin му се усмихна леко.
-Това е добре, докато си гладен всичко ще е до някъде малко или много по-добре.-каза Jimin и двамата тръгнаха.

-Какво ще искаш? - попита Jimin гледайки го колко е объркано гледа.
-Торта, плодова, от тазито, дето е като желе цялата, без блатове, и е залята отстрани тънко с черен шоколад.
-А за момент си помислих че си решил за запълниш много калории с нещо малко.
-Никога-каза Joon след време поглеждайки как сервитьора идва към тях-Ще поръчаш ли вместо мен?
-До сега като се бил сам на ресторант или някакво кафене кой ти е поръчвал?
-Аз сам не ходя по такива места понеже ще си остана гладен, само в Старбъкс го правя и то с триста зора -каза Joon сериозно провокирайки лек смях от страна на Jimin,който спря да се смее когато сервитьора дойде. Каза му поръчката им. За него си поръча от онези модерни смути купички, но с доста шоколад. Тайно или не доста обичаше сладко.
-Joon, друг път бил ли си така с емоциите си?
-Ами, всъщност да..
-И би ли искал да ми споделиш? Знаеш, безопасно е.. Няма от какво да се страхуваш.
-Когато баща ми си тръгна,тогава и майка ми доста отсъстваше и напрактика бях сам.
-Ти не мразеше ли баща си още преди да знаеш че ще те изостави?
-Мразех го защото не исках да ме боли като си тръгне.
-Тоест на сила си го мразел?
-Май така излиза.-каза Joon поглеждайки към парчето торта, което сервитьора слага пред него на масата.А Jimin се усмихна леко и започна да хапва гледайки го. Някак си винаги Namjoon успяваше да получи най-малко или най-дребното. В случая ядеше с малка виличка, която стоеше абсурдно сладко на фона на голямото му телосложение и големите му ръце.

,, Дали и аз съм изглеждал така в ръцете му? "

Първата мисъл.
Веднага изтрита.
Не трябваше да мисли за това.

-Тази вилица ми напомня на теб-продума Joon провокирайки лека усмивка от човека срещу себе си.
-Смисъл? - попита Jimin усещайки как Joon предърпва ръката му и как я хваща в юмрукя си един вид. Покриваше я цялата.Jimin се изчерви провокирайки смях, след който го нацупи. Jimin леко преплете пръстите им, и той се изчерви също.
-Това сега го направи нарочно-измрънка леко нацупено Jimin присвивайки леко рамене. И двамата продъкжиха да се хранят. Държейки ръцете си.
-Namjoon, знам че сега е доста неподходящо да те питам в този ти период.. Но..Ако случайно като се оправиш, и вече не си в тежък период, такова, би ли искал да започнеш един вид взаимотношения с някого, сещаш се.
-Ами и да искам не бих могъл, някак си започнах да изпитвам голяма погнуса от повечето хора,не знам.
-Хм, от мен гнус ли те е?
-Ако ме беше сега нямаше да съм тук. - каза  сритвайки го леко под масата гледайки как се засмива.
-Какво ще правим за ядене за вечеря?
-Хайде да пием просто и да ядем пица като в доброто старо време.
-И аз си го мислех, хайде сега да ставаме, че имам пациент след час.
-А значи той е по-важен от мен? Добре. - избазика се Joon правейки движения сякаш отмята коса назад ставайки.
-Той ми плаща-каза си в прав текст Jimin и двамата засмивайки се долепяйки се до него-Това ми липсваше.
-Кое?
-Да се смеем-каза Jimin леко хващайки ръкава му да вървят с едно темпо. Joon не се и усещаше Jimin как си подтичваше до него винаги.
-И  на мен честно казано-продума тихо засмивайки се леко-Спи ми се на куче. -каза Joon и потърка очи.
-Не можа ли да спиш?
-Не, можах, просто не ми стигна.
-Никога няма да стигне.На никой никога не стига.
-Просто хората сме прекалено алчни за да ни стигне нещо, храна, любов, спане, секс, алкохол, каквото се сетиш.
-Така е, макар при повечето хора да е заложено подсъзнателно, нали които са така, че ще го загубят и затова предпочитат да вземат повече и повече от него и накрая да го оставят като се изчерпа-говореше Jimin докато и двамата се качваха в колата му да се прибират.
-Знам-каза Joon вглеждайки се в прозореца-Знаеш ли ако искаш може да ме оставиш до Старбъкса, да не закъснееш от там ще се прибера пеша, тъкмо ще си взема Матча лате.
-Дообре, благодаря, че май като гледам иначе щях да закъснея за един клиент на който много искам да му помогна.
-А защо ако не е тайна?
-Дете е, големия му брат му плаща терапии те и родителите му не знаят че ходи. Забога не е ли очудващо какво могат да причинят лошите родители на едно дете?
-Ще се справи, ти ще се справиш, вярвам в теб-каза Joon леко и внимателно погалвайки рамото му.
-Благодаря ти.. - каза Jimin усмихвайки се леко, спирайки на Стърбъкса.
-Няма за какво, не се натоварвай, хайде до после-каза Joon слизайки от колата затваряйки вратата малко по-силно, както и с повечето врати.