Глава 16

160 8 2
                                    

/Г.т Джесика/

Излязохме от стаята като се държахме за ръце. Молех се да не срещнем Джънгкук.

-Гладна ли си?- попита Тае.

-Не преди малко ядох.-

-Добре.-

Двамата се качихме в асансьора и отидохме на последния етаж.

-Докато го няма, да се измъкнем!-

-По-добре не..-

-ПО-ДОБРЕ НЕ ЛИ?!-

-Недей да викаш!... Ако успеем да избягаме той пак ще ни намери и няма да е щастлив...-

-Ох... Но ако не ни намери?-

-Ще... Сигурна съм.-

-Добре, тогава какво ще правим?-

-Да отидем при него и да говорим...-

-Сигурна ли си?-

-Да..-

В този момент стигнахме първия етаж. Нямаше никой. За щастие. Аз погледнах часовника на ръката си и видях, че е 16:44.

-Къде ли са отишли?- попитах.

-Сигурно ни търсят.-

-Сигурно... Охх страх ме е! Ако ни направи нещо?!-

-Спокойно! Ако се опита да ти направи нещо ще го удуша с голи ръце!-

-Мен не ме е страх за мен! Страх ме е за теб..! Той каза, че е влюбен в мен и няма да ми направи нищо... Уж, но съм сигурна, че за да се докопа до мен ще направи всичко... Дори да те убие лично.-

-Не ме е страх от смъртта, но за нищо на света няма да те оставя в ръцете на това чудовище!-
Двамата се прегърнахме и той ме целуна по челото.

-Всичко ще бъде наред!... Искаш ли да излезем за малко и после да се върнем все едно нищо не е станало.-

-Не знам...-

-Хайде ще отидем за сладолед, ще отидем в парка да се разходим и така. Моля теее!-

-Добре...- съгласих се с колебание аз.

Двамата тръгнахме да излизаме, той отвори вратата и аз се зачудих дали да изляза.

-Хайде Джес.-

-Ох добре.-
Двамата излязохме и се запътихме на някъде,

Първо отидохме в някакво кафене, той си поръча кафе, а аз ябълков сок.

-Не искаш ли кафе?-

-Не ми е до това.-

-Добре...-

След това отидохме в парка там имаше човек, който продава сладолед, той си взе шоколадов а аз си взех ванилов.

-Но ти не обичаш ванилия.-

-Напротив! Обожавам.-

-Никога преди не си си взимала.-

-Това не означава, че не обичам.-

-Добре.-

След това отидохме в мола за да гледаме филм.

-Какъв филм искаш да гледаме?-

-Няма значение, ти избери.-

-Искаш ли страшен филм?-

-Ами... Добре.-
Сега в киното имаше месец на ретро филмите и имаше филми от преди 10-20 години което беше доста яко.

Защото ми е любимия страшен филм решихме да гледаме "The ring"

След киното беше тоста късно вече. Отиваше 22:30.

-Хайде да се прибираме.-

-Толкова рано?-

-Отива 22:30, притеснявам се, че ще си хванат!-

-Спокойно, няма. Но щом толкова искаш да се връщаме..-

-Добре.-

Двамата се върнахме в сградата, но на входа ни чакаше той...

-Мамка му...- изпсувах тихо аз.

-Сгазихте...- каза той.

-Моля те не ни прави нищо! Излязохме за малко! На никой не сме казвали къде сме, просто отидохме да хапнем и бяхме на кино! Няма да излезе повече! Моля те пощъди ни!- започнах да му се моля аз, колкото и жалко да изглеждаше от страни.

-Хахаха!- започна да ми се смее той.-Нишо няма да ви направя...-

-Благодаря! Благодаря! Много ти благодаря!-

-При едно условие!-

-Какво е то?- попита Тае.

-Ако Джесика стане моя.-

-К-какво?-

~~~

Оооххх неее....
Направих ебахти тъпотията...
Какъвто човека такова и творението му: Смотано.

Както и да е.

Надявам се да ви е харесало ако така вотнете, ако не скролнете и до следващата част!

Съжалявам ако има грешки!

💜💜💜✨✨✨💫💫💫😈😈😈😎😎😎🤧🤧🤧😩😩😩🤗🤗🤗🥰🥰🥰😍😍😍😘😘😘😇😇😇😝😝😝

~~~

One shot and it's Over Wo Geschichten leben. Entdecke jetzt