One shot and it's Over

Глава 14

/Г.т Джънгкук/

Колко време исках да направя това и най-накрая успях! Успях да я целуна след толкова много време! Не мога да повярвам.

Изобщо не ме интересува гаджето ѝ! Ще направя всичко за да е с мен. Ако трябва ще го убия, но тя ще бъде с мен.

Аз натиснах бутона за 10 етаж където беше стаята ми изчаках вратите да се затворят и се отделих от целувката колкото и да не исках.

-КАКВО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВИШ?! ЛУД ЛИ СИ?! ЗНАЕШ, ЧЕ СИ ИМАМ ГАДЖЕ!! ЗАЩО ГО НАПРАВИ?!- крещеше тя през сълзите си.

-Моля те недей за плачеш! Не искам да те виждам разтроена, скъпа.-

-НЕ СЪМ ТИ НИКАКВА "СКЪПА"! ТИ СЪСИПА ЖИВОТА МИ! УБИ МАЙКА МИ, ОТВЛЕЧЕ МЕ, СИГУРНО ТАЕХЬОНГ НЕ ИСКА ДА МЕ ВИЖДА ВЕЧЕ! И ВСИЧКО Е ЗАРАДИ ТЕБ!-

-Недей да викаш моля те..- казах аз като се опитах да я прегърна, но тя веднага ме избута.

-НЕ МЕ ДОКОСВАЙ, ИЗРОД!- изкрещя тя и тъкмо стигнахме на етажа. Тя веднага натисна бутона за последния етаж, аз тръгнах след нея, но тя ме избута и вратите на асансьора се затвориха.

/Г.т Джесика/

Искам да умра... Този човек ми съсипа живота за няколко дни... И защо? Нали уж бил влюбен в мен.. нали уж ме обичал. Защо уби майка ми? Защо ме отвлече? Защо ме раздели с гаджето ми... Един човек който наистина обича някой трябва да го остави да бъде щастлив с човека, с който вече е... Ако е свободен добре, но аз сега си имах приятел, а той просто ей така ме целуна пред всички... Без изобщо да му пука как ще се чувствам аз. Как ще се чувства Тае... Трябва да говоря с него. Той сигурно си мисли, че му изневерявам. Ох... Какво ще правя...

Влязох в първата стая която видях, заключих се в нея, седнах на земята се опитвах да сдържам сълзите си.

-Не е честно!... С какво го заслужих? Какво направих за да ми се случи всичко това?! Защо?!- виках аз.

-Джесика?- чух познат глас от другата страна на вратата. Беше Тае.

-Т-тае?-

-Добре ли си? Онзи изрод напра ви ли ти нещо?-

-Не... Добре съм...-

-Мога ли да вляза..?-

-Да.- аз станах и отключих вратата. Не можех да го погледна в очите. Той ме прегърна и ме погали главата.

-Знам, че ти не би направила такова нещо... Знам, че не си такъв човек.-

-Той просто... Той Порто ме притисна и ме целуна... Опитах се.. опитах се да го избутам, но той не се махна. Развиках му се и сега не е страх да не ми направи нещо, или да не направи нещо на теб...- едва говорех аз през сълзите си.

-Всичко ще е наред... Успокой се.- каза той като ме целуна по челото.

Очаквах коренно различна реакция. За това той е перфектен! Напълно ме разбира! Обичам го.

След малко се отделихме от прегръдката и се гледахме в очите.

~~~

Съжалявам, че не качих глава когато казах, че ще кача💀

Случиха се малко спорове между мен и приятелки и не ми беше изобщо до писане. Ама сега съм ОК и мога да пиша😁😁😁

Както и да е надявам се частта да ви е харесала ако е така вотнете ако не скролнете и до следващата част!

Съжалявам ако има грешки!

~~~