One shot and it's Over

Глава 21

/Г.т Хан Джи/

Аз седях и скучаех, докато Намджун четеше книга.

-Оф.. скучно ми е!- казах аз.

-Вземи да прочетеш книга.-

-Нямам интересни книги, а и почти всичките са на английски.-

-Не можеш ли да говориш английски?-

-Мога, но някои неща не ги разбирам.-

-Колко е часа?-

-22:57.-

-О, късно е, аз си лягам.-

-На едно легло ли трябва да спим?-

-Ако искаш ти спи на земята.-

-Защо ти не спиш на земята? Не можеш ли да си поне малко джентълмен и да ми отстъпиш леглото?-

-Това е моята стая, моето легло, моите правила. Или спиш на земята и не ме занимаваш повече, или лягаш в леглото и мълчиш.-

-Пф... Добре.-

Легнах в леглото, но точно преди да се завива той ми дръпна завивката.

-Ей!-

-Няма да спиш с мръсните дрехи в леглото ми!-

-Дай пижама.-

-Нямаш ли?-

-No shit Sherlock.-

-А значи знаеш английски.-

-Може да се каже.-

-Добре, ето ти тази блуза сега млъквай и лягай.-

Аз взех блузата облякох я и легнах.

/На сутринта Г.т Джесика/

Събудих се, като усетих ръце около кръста си. Бяха ръцете на Джънгкук. Веднага го избутах от себе си, но май малко прекалих. Той падна от леглото, кото го събуди и само ако знаете как се чу когато тупна.

-Ааау!!-

-Какво си позволяваш?!-

-Просто си бях увил ръцете около кръста ти, дори не бях близо до теб.-

-Само да си посмял още веднъж да ме докоснеш...-

-Какво ще направиш?-

-Ще те убия.-

-Няма да успееш.-

-Мислиш ли?-

-Добре има ли нещо, което мога да направя за да не ме мразиш толкова?-

-...Ти вече направи достатъчно, Джънгкук..- казах като излязох от стаята и отидох към кухнята.