One shot and it's Over

Глава 12

/на следващия ден/

Събудих се в прегръдките на Тае. Усмихнах се и се протегнах внимателно за да не го събудя. Изправих се и видях Джънгкук да седи на някакво столче.

-Добро утро.-

-Будна си?-

-Да, защо?-

-Малко е рано.-

-Колко е часа?-

-5:39.-

-Не съм ставала толкова рано от доста време... Дали полицаите вече са се махнали?-

-Не знам. Седя тук от 20 минути и се ослушвам, но не чувам нищо.-

-Ако са на последния етаж? Как ще ги чуеш?-

-Не знам, но някой трябва да отиде и да провери.-

-Нека момчетата се събудят и да говорим, става ли?-

-Аз казвам какво ще се прави, не ти.-

-Мога и сама да изляза, да кажа на полицаите ако още са там, че си ми отвлякъл и да те издам.-

-Добре... Нали щяхме да изчакаме?-

-Какво?-

-Нали щяхме да изчакаме? Защо ме остави толкова рано?-

-За какво говориш? Аз изобщо не те познавам.-

-Казах да изчакаме да станеш на моята възраст... А ти просто ме остави след една година.-

-Кога? За какво говориш?-

Той започна да се приближава към мен. Аз се отдръпвах, но гърбът ми опря стената. Нямаше на къде да бягам, бях притеснена, но не мислех, че ще направи нещо... Нали?

-Преди 9 години... Ми каза, че искаш да изчакаме малко... Да станеш колкото мен, но ти ме забрави и просто се премести в друг град... Защо ми го причини? Не бях ли достатъчно красив? Не бях ли готин? Не бях ли мил с теб? С какво го заслужих, Джесика?-

-Не знам за какво говориш.. никога не съм те виждала през живота си и ме плашиш!-

-Как може да не ме помниш... Бяхме в едно училище толкова време...-

-Така ли?-