Глава 9

164 9 2
                                    

Затворих очи и чаках, но той нищо не направи. Само се изхили и се отдръпна от мен.

-Какво очакваше да направя?- попита той с широка усмивка.

-Не знам... Няма значение.-

-...Както и да е, колко стана часа?- попита той и погледна часовника на стената в стаята.

-Вече е 20:30, гладна ли си?-

-Ами.. малко.-

-Добре.- каза той и излезе от стаята. След малко се върна с две купи рамен.

-Благодаря.- казах аз. Той не каза нищо само ме погледна. Двамата започнахме да ядем. Разсеях се от нещо и се задавих. Той ме потупа по гърба. След това ми даде вода.

-Добре ли си?-

-Д-да...-

-Няма да позволя да умреш по този начин!-

-Наистина ли?-

-Аз ще съм човекът, който ще те убие, а ако се държиш добре може да умреш и от нещо друго.-

Тъкмо си мислех, че се държи невероятно мило за мафиот и... Както и да е. Аз обаче нямам пижама.

-Искам да си лягам.-

-И аз искам много неща ама...-

-Нямам пижама.-

-Ще ти дам моя блуза и готово.-
И настана тишина. Исках си телефона.

-Може ли да ми дадеш телефона?-

-Не.-

-Махни ми сим картата.-

-Какво?-

-Махни ми сим картата за да не мога да се обаждам или да пиша на някой... Просто ми е много скучно.-

Той се замисли, но накрая извади телефонът ми от джоба си, извади сим картата и я прибра в джоба си.

-Ето.- каза той като ми даде телефона.

-Благодаря!- аз си взех телефона и го отключих. Имах много нотификации... Много, но не ми се гледаха сега. Разчистих ги всичките и влязох в ютуб.

-И какво ще правиш?-

-Ще гледам клипчета, какво си мислиш, че ще правя?-

-Сериозно?-

-Да.-

-Жалко.-

-Ти си жалък!-
След това мое изречение той се засмя и ме погледна право в очите.
Какво цели с това? Да не иска да се влюбя в него или какво? Добре хубав е, но е мафиот... И уби майка ми! И си имам гадже! Като споменах това какво ли прави Тае сега?

/Г.т Таехьонг/

Когато онзи си тръгна се запознах с другите момчета. Казах им само името и годините си. След малко те излязоха и аз след тях. Започнах да разтърсвам цялото място, но то беше огромно. Сигурно за да го претърся цялото ще ми отнемат 3 месеца. Реших да започна от горе на долу. Качих се на най-горния етаж и започнах да претърсвам стаите. След няколко часа стигнах до 10 етаж май, започнах да претърсвам стаите. Но последната стая беше заключена. От вътре се чу: "Кой е?" Беше мъжки глас. Познат мъжки глас. Това е той вътре.

-Ъ аз съм! Приятелят на Джесика, имам въпроси относно работата ми тук.-
Не се чу нищо в продължение на 20 секунди поне и след малко той пак проговори.

-Ако имаш въпроси ги задай на момчетата те имат опит.-

-Но аз имам въпроси към вас.-

След малко вратата се отвори. Огледах се вътре и Джесика я нямаше... Къде може да е.

-Добре какви въпроси имаш?-

-...Няма значение... Късно е. Лека нощ.-

-Лека.-

~~~

Надявам се частта да ви е харесала ако е така вотнете ако не скролнете и до следващата част!

Съжалявам ако има грешки!

💜✨❤️✨💜✨❤️✨💜✨❤️

~~~

One shot and it's Over Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang