/Около седмица по-късно/
/Г.т Дже Су/Бяхме в хола и някой бяха седнали на дивани, други на земята и гледахме филм докато ядохме пица.
-Аз ще отида до тоалетната.- казах.
-Добре.- казаха другите. Аз отидох уж към тоалетната, но всъщност щях да се и,мъкна за малко. Много исках да се видя с Бангчан. Не съм го виждала от толкова много време и супер много ми липсва.
Взех си телефона и тръгнах.
Обадих му се.
*Разговорът*
-Ало Чан!-
-Дже Су!! Къде си?! Защо не ми се обаждаше? Добре ли си?!-
-Добре съм спокойно! Ти къде си, ще дойда при теб.-
-Вкъщи съм си.-
-Добре идвам!-
-Добре, чакам те! И внимавай!-
-Добре! Обичам те!-
-И аз те обичам!-
*Край на разговора*
Щях да си извикам такси, но се сетих че нямам пари. Щях да съм с автобуса.
Качих се в автобуса и седнах най-отзад. Надявах се никой да не седне до мен, но нямах такъв късмет.
Някакъв човек, висок, без коса с рехава сива брада, изглеждаше на около 45, с някаква блуза с къс ръкав и панталон.
Аз леко се отместих на страни защото почти се докосвахме.-Извинявай, преча ли ти?-
-М-моля?-
-Виждам, че се отместваш ако ти е неприятно ще се отместя.-
Исках да стане и да се разкара, но не исках да съм груба.
-Ами аз съм на следващата спирка.-
-Значи ще стана.- каза той и стана.
И след малко слязох, запътих се към апартамента ни с Чан.
Качих се по стълбите, защото той беше на втория етаж и отключих вратата.-Чан!?- извиках аз.
-Дже Су!- каза той.
YOU ARE READING
One shot and it's Over
Science FictionДжеон Джънгкук е един от най-страховитите и най-известни шефове на мафията. Един ден той разбира, че един негов съперник ще го измами и отвлича дъщеря му. След дълго време на тормоз и мъки младото момиче успява да се освободи и се опитва да избяга...