One shot and it's Over

Глава 26

-Защо просто не каза...-

-Остави, просто другия път като изчезне, не се притеснявай.-

-Сърдита ли е? Не искам да се сърди.-

-Остави, след малко ще дойде и ще пита какво ще правим.-

-Оф...-

Аз отидох в стаята си и седнах на леглото. Дали Су ми се сърди? И ако да за какво? Какво направих? Много мразя като някой ми се сърди, а дори не знам за какво.

Докато съм си мислела тези неща някой влезе. Беше Джънгкук.

-Какво правиш?-

-Седя..-

-Нищо не е станало, едва ли ти се сърди за нещо, просто е искала да остане на саме с гаджето си.-

-Разбирам, но тя ни няма доверие. Мислела е, че ще ѝ се натресем.-

-Има ви доверие! Не говори глупости. Ако ви нямаше доверие, нямаше да ви е приятелка.-

-Прав си, но... Не знам.. благодаря Кук.- казах като го прегърнах. Той отвърна на прегръдката и когато вече исках да се отделя той не ме пусна.

-Джънгкук..-

-Да?-

-Може ли да ме пуснеш?-

-Още малко, може да ми е последния път.-

-Оф.- и след няколко секунди той се отдели от мен с усмивка.

-Аз ти благодаря.-

-За какво?-

-Че вече не ме мразиш.-

-Ами, оказа се мил човек. Не си убил майка ми, не си убил гаджето ми.-

-Бившето гадже!-

-Не сме късали.-

-Смъртта ви раздели.-

-Спри.-

-Добре де... Какво ти се прави?-

-Нищо.-

-Хайде се, трябва да има нещо.-

-Искам просто да си лежа.-

-А аз до теб?-

-Не, ти в другия край на стаята, или в друга стая.-

-Не се прави на недостъпна, Джесика Хан!-

-Мислиш, че ще ме уплашиш или?-
Той ме бутна на зад и застана върху мен. Беше много близо, усещах топлия му дъх разбиващ се в лицето ми, погледа му не беше забит в очите ми, беше малко по-надолу, но не след дълго очите ни се срещнаха.

-Ами сега?-

-Стреснах се, защото не го очаквах.-

-Оправдания не ми се слушат.-
В този момент някой нахлу в стаята.

-Шефе!!.. оу, да не ви прекъсвам?-

-Да, казвай по-бързо!-

-Някой ни е издал на полицията!-

-Отново? Няма ли да ни оставят намира?-

-Ченгетата идват, трябва да се скрием!-

Отидохме при останалите и те изглеждаха притеснени.

-Няма да ме арестуват! Аз съм невинна!- започна да мрънка Йон Ки.

-Йон Ки не сега!- казах ѝ аз.

-Някой не ни е издал, полицаите сами са разбрали къде сме.- каза Хосеок.

-Но как?!- извика Джънгкук. За пръв път го виждам толкова притеснен.

-Прихванали са сигнала от телефоните ни и са успяли да ни проследят.-

-Как са разбрали, че сме ние?-

-Не знам, но не ни остава много време. Трябва да действаме.-

-Всички се качвайте в колата, ще отидем в другия край на града. И си изключете телефоните!-

-Добре!- Казаха всички.

-А ти къде отиваш?- попитах го аз.

-Трябва да се погрижа за нещо.-

-Не сега, хайде идвай!-

-Няма да се бавя, изчакайте ме в колата!-

-Ако те хванат?-

-Ще се срещнем пак скоро... Хайде тръгвай!- той ме избута и избяга на някъде, а аз отидох при останалите.

-Къде е Джънгкук?- попита Джин.

-Каза, че имал малко работа.-

/Г.т Джънгкук/

Отдих в мазето на сградата, там имаше няколко туби с бензин, взех ги и започнах да ги разливам по земята. После се качих на първия етаж и разлях последните бутилки там. Извадих една запалка и я запалих, хвърлих я в мазето и отидох при останалите.

-Тръгвай!-

-Добре.-

Тръгнахме и ни очакваха 4 часа път.

~~~

Дойде ми някаква малка муза надявам се да ви е харесало ако е така вотнете ако не скролнете и до следващата част!

Съжалявам ако има грешки!

И да питам искате ли да ми видите грозното лице? Сега както съм, защото вече сте ме виждали като 6 годишен сопол, но сега съм още по-голям сопол.

Както и да е.

Чао!

~~~