One shot and it's Over

Глава 17

-Не не, в никакъв случай!!- каза Тае.

-Тогава един от вас трябва да умре, и бъди сигурен това няма да е тя.-

-Убий ме като искаш! Опитай се! Каквото искаш прави с мен, но само посмей да я докоснеш, ще си платиш!-

-Няма какво да направиш като си мъртъв.-

Тогава Джънгкук извади пистолет и го насочи към Тае. Той натисна спусъка и аз в последния момент застанах пред Тае и куршумът се заби в мен. Заби се в корема ми. Притиснах си корема с ръце за да спра кръвоизлива, но не ставаше така както си го представях. Кръвта се лееше от мен като от водопад. Аз паднах на земята затворих очи.

/Г.т Джънгкук/

Какво направих...

-ИДИОТ! КАК МОЖА! НАЛИ НЯМАШЕ ДА Я УБИВАШ?!-

Въпреки, че попринцип се оправдавам като малка кучка, сега няма да го направя. Тя просто застана пред него... Не мога да спра куршума.

Този Таехьонг веднага си извади телефона и звънна на бърза помощ. Аз клекнах до Джесика и хванах ръката ѝ.

-Няма да умреш... Ще оживееш. И ще бъдеш моя. Ще те пазя и ще те обичам завинаги... Само трябва да се държиш. 

-Линейката ще е тук до 3 минути.-

-Тук ли им каза да дойдат?!- извиках аз.

-Д-да, защо?-

-ЩЕ РАЗКРИЯТ МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НИ БЕ ИДИОТ!!-

-Оу... Ами... Вие се скрийте и... Чакай... Защо ти помагам? Ти отвлече приятелката ми и простреля..-

-Точно в този момент не трябва да се караме, а да си помогнем за да спасим Джесика.-

-Няма да ти помагам!-

-Успокой се!-
Тогава той взе пистолета който бях оставил на земята.

-Внимавай какво правиш!-

-Ти съсипа живота ѝ... Не го ли осъзнаваш!? Уби майка ѝ! Отвлече я! Сега уби и нея!-

-Не е мъртва!-

-Ако е?-

-Не е!-

-АКО Е?! КАКВО ЩЕ НАПРАВИШ?!... Няма какво да направиш... И на мен не ми остана какво да правя в този живот...- каза той като насочи пистолета към главата си.