One shot and it's Over

Глава 11

/Г.т Джънгкук/

Ъх... Любов... Никога не съм имал гадже... Момичетата ми отказваха, защото не съм бил достатъчно хубав, не съм бил готин и съм бил зубър... Имаше едно момиче което ми привлече вниманието...

//Ретроспекция//

Късах цветя от градинката до училище за едно много специално момиче. Казва се Джесика. Тя е полу американка полу корейка. По-малка е от мен, но не ме интересува. Сега съм на 13, а тя е на 10. Премести се наскоро, но още когато я видях разбрах, че тя е момичето за мен. Тя е толкова красива, мила, умна, сладка и добра. Мисля, че съм влюбен в нея.

Продължих да събирам цветята когато някой ме потупа по гърба. Обърнах се и видях красивото лице на Джесика.

-Какво правиш, Кук?- попита тя със сладкото си гласче.

-Н-нищо.-

-За кого са тези цветя?-

-Н-никой.-

-Тогава защо ги късаш?-

-Няма значение, ти какво правиш? Как си?-

-Добре съм. Мама след малко ще дойде да ме вземе.-

-Добре...-

В този момент колата на майка ѝ паркира пред училището.

-Оу, това е мама, трябва да тръгвам. Чао!-

-Чакай!-

-Какво има?-

-Трябва да ти кажа нещо...-

-Какво?-

-Ами... Аз... Аз те... Аз те харесвам... Аз може да се каже, че съм влюбен в теб Джесика..-

-Наистина ли?-

-Да... Просто ти си перфектна! Невероятно красива си, сладка, мила, добра, умна, дружелюбна и...-

-Това е наистина сладко Куки, но... Не сме ли малки? Да изчакаме малко да пораснем. Да стана поне колкото теб.-

-Но...-

-Моля те...-

-... Добре... Заради теб...-

Тя ми помаха за чао вървейки към колата на майка си. А аз бях съкрушен. Дали го е казала, защото не ме харесва и просто е мила? Или наистина иска да изчакаме... Но не мога да чакам! Аз я искам сега! Аз я обичам сега! Тя е моето момиче! И винаги ще бъде.

Една малка сълзичка се спусна по бузата ми и с наведена глава се обърнах и си тръгнах.

//Край на ретроспекцията//

Не мога да повярвам... Това наистина ли е Джесика? Джесика Хан, в която бях лудо влюбен като дете? Станала е още по красива...
Как можа да ме остави така?! След 4 клас се премести в друго училище... Защо?! Защо ме остави?! Нали щяхме да изчакаме?! Какво стана!?
Бях много разтроен и тъжен в същото време. Какво да правя... Има си и гадже... Ще ги държа колкото се може по далеч един от друг.
Тя трябва да е моя! Не мога да повярвам, че я открих след толкова време. Аз я бях забравил даже. Толкова много неща станаха само за 9 години, ще я забравих напълно.

/Г.т Джесика/

Колко ли време ще седим тук? Гладна съм, спи ми се, жадна съм, искам до тоалетната, а тук няма място и игла къде  да падне. За това се гушках в Тае, но забелязах, че Джънгкук ме гледаше. Някак ядосано, разочаровано и разтроено. 

Като се замисля ми е познат от някъде. Лицето името му са ми познати от някъде. Ама не мога да се сетя от къде.

~~~

Все ви лъжа, ще ще качвам днес или утре и все качвам след седмица или по малко. Просто... Ангажименти, Ко да са прай. Както и да е. Надявам се да ви е харесала ако е така вотнете ако не скролнете и до следващата част!

Съжалявам ако има грешки.

💜👑❤️💋😍😘🐄🐮💀☠️💍🥰🚩💋💚💛🧡❤️💚💙💜🤎💚💙💛❤️💛💙💙💚🧡❤️♥️💓💝💜💔🤎💌💝💜💌💓💝🦷💀🦠👤👤🧠💓❣️💓💔💓🩸💓💔💓♥️

~~~