В гората

1 глава

-Моляте мамо!!!-изхленчи Валкирия- Умолявам те!...
-Не! Не, няма да излезеш и не, няма да отидеш при баба си!-хубавото лице на майка й започваше да добива червен оттенък, заради спорът.
Валкирия си помисли: "Оооо значи така ще играем така ли? Добре тогава. Време е да изтегля коза си!"
-Но мамо...баба е вече прекалено стара, за да си набавя кръв и някой да й я достави!
- И ти си мислиш, че ти си този някой?-повдигна вежди майка си.
Валкирия се ухили.
-А ми да! Че кой друг? Татко е накъде навън и трепе смъртни, а ако ти си излезеш може някой върколак да ме изяде!-Валкирия се поздрави на ум за успеха. Знаеше че след тези аргументи, майка й нямаше как да й се противопостави.
Маделин (така се казваше Валкирината майка) почервеня още повече.
-Ох....добре отивай! По дяволите Вал по-упорита си и от баща си!- изсумтя ядосано тя, но Валкирия не я слушаше повече. Тя можеше единствено да се хили като идиот и да си фантазира колко ли хубаво беше там навън...
-Вал?-изтръгна я от унеса гласът на майка й- Отиваш ли или...?-Валкирия не я изчака да довърши, а грабна черната си перелина и се изстреля пред входната врата. Преди това обаче мярна образът си пред огледалото. Черна като гарваново перо коса (типична за семейство Блъъд), червени очи, бледа кожа, красиво лице...Вал се усмихна на отражението си в огледалото и излезе навън, като напълни дробовете си с чист въздух. Най-накрая беше излязла от тази дупка. Най-накрая беше свободна.