4 глава

324 41 6
                                    

Джеймс щеше да се разсмее. Наивна! Колко наивна беше тя само! Държеше го за ръката и го дърпа напред, сякаш да бе куче на каишка. Джеймс не се стърпя и се ухили. Тя беше толкова отчаяна! "Родителите ми ме държат заключена у дома...". По мнението на Джеймс, така и трябваше да направят...

***********
Щеше да му сложи панделка! И каишка! Щеше да го храни и да го гали...Вал се изхихика. Сигурна беше, че Джеймс много ще хареса панделката...особено ако е розова...Тя погледна назад към него и му се усмихна. Той й се усмихна също, но усмивката му беше много...изкуствена...На Вал й хрумна страхотна идея.
- Хей, Джеймс. Искаш ли да си ми домашен любимец? Искам да кажа...да сега се запознахме, но все пак...изгонили са те от глутницата, защото не искаш да убиеш вампир нали?
Джеймс стисна зъби
- Мдаа...точно така...
- Знаех си! Знаех си, че има и добри превръщенци! Да ти кажа и аз не искам да убивам върколаци. Много сте сладки! Особено с розови панделки, каквато мисля да сложа и на теб!
Джеймс потрепери. Вал предположи, че е от вълнение и се усмихна още повече.

********
Щеше да я убие. Да й счупи врата. Да й направи личицето на кървава пихтия. Ако не заради това да се върне в глутницата, то заради собствената си кожа. От мисълта да му сложат розова панделка направо изтръпваше.

В горатаTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang