В гората

7 глава

Валкирия гледаше Джеймс с поглед, изпълнен със страх и болка, как той бавно приближаваше като лъв, който дебнеше плячката си, а в очите му играеха игриви пламъчета. Върколакът се подсмихна:

- О...миличката Вал...-каза той с глас изпълнен със сарказъм, после се изсмя злобно- Довери се на един върколак, а той те предаде...-приближаваше още повече. Валкирия нямаше накъде другаде да отстъпи, освен да стои залепена до стената- Нима си мислеше, че ще станем приярели, а?!-прошепна той. Острите му нокти бяха на сантиметър от врата й- Има си причина вампирите и ликантропите да не се харесват, красавице-той хвана лицето й и я накара да го погледне в очите- Наистинали си мислеше, че има върколак на тази земя, който да не те иска мъртва...който да не иска ВСЕКИ проклет вампир мъртъв?!-изкрещя той.

Вал можеше единствено и само да гледа уплашено. Долната й устна затрепери.

-Мислех, че...-Джеймс не я остави да довърши, а замахна с острите си нокти към лицето й. Вал успя да се наведе, но не достатъчно бързо. Ноктите му направиха долбока рана на лицето й. Вал не сдържа и се разплака. Едри какпи кръв се стичаха по лицето й, а тя захлипа. Джеймс се изсмя.

- Виж се само! Жалка си! И това ми бил вампир! По-скоро е едно ревливо бебе!-Джеймс отметна глава назад и се изсмя още по-силно сетне замахна още веднъж към лицето й, само дето този път не я одраска, ами направо разпра лицето й. От силният удар, Вал беше загубила равновесие и секунди по-късно стоеше на четири крака и дишаше тежко.

- Моляте...-изхриптя тя. Джеймс се засмя злобно.

- Е не! Мислех си, че след хлипането няма как да станеш още по-жалка, но ето, че ти ме изненада! За какво се молиш, а? За милост?! Знаеш ли...преди да ме изгонят от глутницата аз също се молих за милост...и знаеш какво ми казаха? -той хвана вече на нищо приличащото й лице и я погледна в очите и изсъска- Няма място за милост при нас!-каза той като взе лявата й ръка и отхапа парче месо от нея. Вал изпищя още по-силно. Върколакът се усмихна злобно.

-Ще те разкъсам паче по парче...

Валкирия не се сдържа и изпища. А после пак. И пак, и пак, и пак. Пищя докато глас не й остана. Аз сякаш със синхрон с нея, Джеймс се смееше зловещо...