Джеймс не можеше да търпи това гладуване. От една седмица не беше ял нищо повече от една скапана сърна. Гадно е да си Омега. Изгониха го от глутницата, само защото остави проклетият вампир да избяга. Джеймс изпсува цветисто. Може....но само може би ...ако убиеше едно от оная гадна сган, баща му щеше да му прости и да го върне в глутницата. Мдааа....но само дето първо трябваше да намери един такъв кръвопиец, който да убие...Джеймс вдиша дълбоко нощният въздух...един вампир...само един...
Нещо достигна до носа на върколкът...миризма...на...вампир?! Джеймс не можеше да повярва на късмета си. Толкова стана щастлив, че се засмя гръмко. Проследи миризмата и що да види? Женски вампир, който береше цветя и си тананикаше някаква дъбстеп мелодия. Ахх...беше очарователна...Джеймс копнееше да види лицето й, когато разкъсва гърлото й...Джеймс се подсмихна. Щеше да я убие и да занесе главата й на баща му, Алфата, като трофей...но това нямаше да му бъде достатъчно, за да се върне...трябваше да убие няколко вампира... След като свърши с размишленията си, Джеймс реши следното - ще се "сприятели" с вампирката, а после като разбере дали има още вампири наблизо, ще я проследи и ще убие всичките. Джеймс вече обмисляше по колко различни начина да ги убие, когато пристъпи към жертвата си.
YOU ARE READING
В гората
Mystery / ThrillerТова малко разказче е всъщност пародия на Червена шапчица, само че я няма добрата баба и милото момиченце. Валкирия Блъъд никога през живота си не е излизала от къщата на родителите си, които като нея са вампири, а нейното най-голямо желание е да из...
