Валънтайн изпъшка силно, докато погребваше смъртният.
- Малка миризлива паплач- измърмори той. Хората бха много безполезнени. Само тровеха планетата и рушаха приридата. Макар че бяха измислили термоса. Термосът е хубаво нещо. Там се побира много кръв.
След като Валънтайн зарови изцяло гадната паплач в земята, се замисли за жена си Маделин...Как само копнееже да я целуне и да прегърна дъщеричката си, Валкирия. Усмихна се като се сети за Вал. Тя беше голяма фурия. Също като него като малък...
"Малкото ми момиченце..."-мислеше си той. Изведнъж чу вик, от който космите на врата му. Който и да пищеше, определено трябваше да го включат в някой филм на ужасите. Писакът дойде отново този път още по-пронизителен. Ако беше някой смъртен сигурно щеше да реши, че викът пронадлежи на някоя изнасилвана жена, но...Валънтайн не беше кой да е смъртен. Той беше вампир. А вампирите познаваха когато някой от семейството им страда.
-Валкирия...-прошепна той и се затича с всички сили към къщата на Гуендолин...
YOU ARE READING
В гората
Mystery / ThrillerТова малко разказче е всъщност пародия на Червена шапчица, само че я няма добрата баба и милото момиченце. Валкирия Блъъд никога през живота си не е излизала от къщата на родителите си, които като нея са вампири, а нейното най-голямо желание е да из...
