В гората

5 глава

Вал вече виждаше къщата на баба си и толкова се зарадва от това, че може да покаже новият приятел на баба си, че пусна Джеймс и се затича към къщата й.
-Бабооооо!!!-викна тя, след което Гуендолин й отвори врата и бързо я дръпна в къщата си. Баба й (която беше копие на майка й, с малко повече бръчки по лицето) носеше тиган, който беше вдигнала заплашително над главата си.
-Шшшшшт!!!- изсъска баба й.
Вал се сепна.
-Баба защо имаш...?
- Шшшт ти казах!-изръмжа баба й като я перна лекичко по глава с тигана.- Какво не е наред с тебе бе момиче?!
-С мене ли?! Силно се учуди Вал- Ти си тази, която ходи напред назад с тиган!
-Ами да! Защото има върколак наблизо! Не усещаш ли миризмата му?!
Вал се усмихна.
-О бабо...трябва да говориш за приятелят ми Джеймс. Той е...
Но преди още да довърши изречението си, нещо разби входната врата и скочи върху баба й. Горката жена нададе няколко пронизителни писъка, докато един върколак разкъсваше гърлото й. Със закъснение и огромна болка в сърцето, Валкирия разбра, че това не е кой да е въеколак, а Джеймс! Докато той се превръщаше в човек, Вал си позволи да погледна към мъртвото тяло на баба й. От него не бе останало нищо, освен огромна локва кръв и разпилени наокола органа. Лицето й беше замръзнало в беззвучен писък. Валкирия погледна Джеймс ужасено, който пък на свой ред й се усмихваше дяволито, целият покрит с кръв.
- Ти си следващата-прошепна й той,а Вал наддаде пронизителен писък.