Валкирия и Валънтайн се прибираха у дома. Валкирия още кървеше, но както тя се бе изразила, на нея "изобщо не и пука". Валънтайн се притесняваше за дъщеря си. Знаеше, че това малко "приключение" ще й остави белек завинаги. И то не физически.
Стигнаха до къщата. Валънтайн хвана дъщеря си за ръката и я обърна към себе си.
- Вал...-започна той- Ние...-Валънтайн прочисти гърлото си- Ние ще трябва да кажем на майка ти за всичко, нали знаеш? - попита тихо той. Вал кимна. Бързо и леко кимване.
- Спокойно татко. Знам, че не как мама ще приеме това те плаши.- Вал си пое дълбоко дъх.- Разбирам защо досега сте ме държали и...съм съгласна с вас. Аз съм ужасна дъщеря. - Валънтайн се опита да й възрази, но тя го спря- Знаеш го тате. Постоянно се оплаквах от това, че съм затворена и не разбирах опасността. Но сега я разбирам. Баба умря заради мен. Мен. Аз съм виновна. За всичко.
- Котенце...-Вал го спря.
- Стига! Не ме котьосвай! Знаеш, че съм права! И спокойно. Гаранция ти давам, че от тук, няма да изляза.- Вал тръгна към верандата на къщата, но се спря - Върколаците са гадна работа - каза тя много тихо и влезе.
- Де да бяха само върколаците...-каза Валънтайн още по-тихо, загледан в нощта.
*****************************
Ммммм и това е краят на моето първо разказче! Йей!!!!! Както и да е. Искам да продължа да пиша, но за жалост, музата я няма. Ако някой има идея, какво мога да напиша, моля да сподели! (Романтиките не ми се отдават много-много xP)
YOU ARE READING
В гората
Mystery / ThrillerТова малко разказче е всъщност пародия на Червена шапчица, само че я няма добрата баба и милото момиченце. Валкирия Блъъд никога през живота си не е излизала от къщата на родителите си, които като нея са вампири, а нейното най-голямо желание е да из...