В гората

3 глава

Денят на Валкирия беше просто прекрасен! Луташе се из гората, береше цветя, тананикаше си...всичко беше перфектно! Е, беше, преди да надуши върколакът. Когато миризмата му достигна до ноздрите й, тя веднага извади черният си кинжал и изръмжа. Знаеше, че той я чува, затова се озъби още повече. Очакваше всеки момент той да дойде и да се опита да й разкъса гърлото. Само дето това, което видя силно я изненада. Върколакът, който излезе пред нея беше в човешка форма, със скъсани дънки и черна тениска. Имаше руса къдрава коса и златни очи, в които танцуваха дяволити пламъчета. Когато я видя, се усмихна приятелски, но въпреки всичко, Вал беше нащрек.
-Здравей красавице!- каза й върколакът и й помаха, като се доближи оше повече- Аз  съм Джеймс. А ти как се казваш?
Тези думи я сепнаха. Обаче след като се отърва от вцепенението си тя вдихна кинжала още по-високо и изсъска:
-Какво искаш?
Върколакът се намръщи, но после се усмихна дяволито.
-Приятел.- измърка той и се доближи още повече.
Това изненада Вал още повече. Беше напът да му каже името си, но после се сети за всички истории за върколаци, които семейството й й беше разказвало, вместо приказки за лека нощ. Вал стисна кинжала още по-силно.
- И откъде мога да ти вярвам?
Джеймс наклони глава на една страна, сякаш размишляваше, сетне се усмихна и повдигна тениската си и й показа татуйровките на корема си. Валкирия първоначално не осъзнаваше защо прави това, докато не се загледа по-внимателно в татуйровките. Там, на древният език пишеше, че Джеймс е изгонен от глутницата си, поради неспособността си да убие вампир и е обречен да носи тези татуйровки, показващи неговият срам, завинаги.
-Оооо...-каза съчувствено Вал- Горкичкият ти!- тя прибра кинжала си и отиде при Джеймс и се усмихна- Аз съм Валкирия, но можеш да ми викаш Вал.
Джеймс се ухили.
- Е, Вал...накъде си се запътила?
- Към къщата на баба ми, Гуендолин!- каза момичето, което вече имаше пълно доверие на Джеймс. Щом са го изгонили от глутницата, защото не иска да убие вампир, значи трябваше да е добър, нали?
- Хрумна ми е една идея!-каза тя като хвана Джеймс за ръката- Ела с мен! Може да живееш при нас! Все пак, както знаеш, Омегите не оцеляват много дълго време...О, Джеймс! Никога преди не съм имала приятели! Нашите постоянно ме държат в гадната ни къща!
-Срамота!-каза Джеймс все оше ухилен.
Вал се усмихна:
-С теб ще станем най-добри приятели!
-Взе ми думите от устата...-каза Омегата като тръгна подир нея.