В гората

8 глава

Вал беше на предела на силите си. Знаеше, че няма да издържи още дълго. Беше изгубила прекелено много кръв, а Джеймс нанясаше удар след удар по нея. Вал излипа. Не искаше да умира. Още не. Не беше видяла светът, не беше се влюбвала, нямаше и истински приятели. Потънала в мислите си, Вал не беше усетила как Джеймс я повдига от земята и я опира на стената. Хилеше се като идиот и я гледаше в очите.

- Хубавичко си поиграх с теб, но сега е време хаистина да те убия - той се засмя- Саьонара красавице! - Вал затвори очи, а той вдигна ръката си, осеяна с остри нокти и се приготви да замахне...

- НЕ!!! - Пронизителен вик разцепи въздухът. На вратата, задъхан, стоеше Валънтайн.

- Татко...- изграчи Валкирия. От многото пищене не й бе останал глас.

Валънтайн погледна дъщеря си с широко отворени очи, сякаш не можеше да повярва, че това е тя. От това й се доплака още повече.

Джеймс се изсмя:

- Оооо, значи това бил Валкириният татко!- той се изкиска като луд- Така забавлението ще бъде двойно по-хубаво...-още недовършил изречението си, Джеймс се озова на пода, с кама в гърлото. Вал го гледаше опулено. После погледа към баща си, който буквално кипеше от гняв и гледаше Джеймс със смесица от ненавист и отвращение. Вал се приближи до гърчещият се Джеймс. След по-малко от минута, гърченията спряха, а Джеймс се отпусна на земята с очи гледащи към нищото.

"Това ли е краят?!- запита се Вал- Мъртъв ли е?"

Гняв изпълни вените на Валкирия. Той не заслужава да умре така! Не и след това, което и стори! Заслужава да се мъчи в агония цяла вечност, но бърза и лека смърт?! Това заслужаваше баба й! Вал ритна главата на Джеймс с всичката си сила. И после го направи пак. И пак, и пак, и пак...риташе докато не счупи черепа му, риташе докато мозъкът му не се разпиля из стаята си, риташе докато той не остана без глава. А през това време плачеше. Плачеше заради това колко наивна бе, за това че баба и сега е мъртва и за всичко бе виновна тя...

Изведнъж някой я хвана и я притисна нежно в обятията си като галеше косата и. Тя първоначално се бореше, за да се измъкне. Изкаше още повече да наранява Джеймс, макар че беше мъртъв...Тя започна да се бори по-ожесточено , но който и да я държеше, имаше силна ръка. След като се осъзна, разбра че това е баща й и като че ли трепереше...

- Свърши...всичко свърши...-прошепна и той.