Шифтинг период-5.12.2022.

„Студено ли е много в тежката реалност?"

Въздухът, който издишах не беше много чист, затова го усетих в дробовете си като мръсен. Прибирах се от лекции, забравих по какво, мисля, че бяха по цитология или антропология, но си спомням как докато слушах лектора си гледах инстаграма на лаптопа. Да, водех записките си, но не ми беше до лекции. Бях почти сама в огромната стара сграда, а лектора ни преподаваше за трети път същата лекция, защото имаше някаква скрита форма на Алцхаймер и колкото и да го обеждавахме, че ни е преподал това, за което говори и днес, той не ни вярваше. Но нищо, приятно е да слушаш глава на човек, който иска да те научи на нещо.

Но чаках нещо по-приятно. Да си видя любимата, да ѝ разкажа за новите неща от живота ми от другата страна на нощта, да ѝ обясня какво се случва в главата ми докато спя до нея, а всъщност уча материал за десети клас в училище и съм пак на 16. Дейзи най-обичаше да ѝ разказвам как едва не заспивам при любимата си учителка по философия в часовете ѝ.

-Как можеш, малка Ридли? Философията е един от най-свободните предмети. Можеш да кажеш всичко и да излезеш гений ако се обосновеш правилно... Хайде да хапнем някъде, цял ден си по лекции, а утре сме и на снимки, трябват ни сили и на двете.

-Рид, изморена съм изключително много, само и до храна не ми е-но не можех и да откажа. Държеже силно дланта ми, стискаше под мишница папките ми със записки и настояваше да хване учебника ми тухла. Обичаше да носи всичко, за да се чувствам лека като перце, а в другата реалност аз бях така.

Вървим пеша до най-близката закусвалня до университета ми, който посещавах един път в месеца, заради прецакания ми график, който е пълен до полунощ и затова съм на ротационно/домашно обучение през повечето време. Ходя само за изпитите, тестовете са ми онлайн и те. Последният по патология го правих в два сутринта.

Поръчката ни е обичайна- веган суши за нея, за мен нещо нискокалорично, богато на витамини. И разбира се, високозахарен десерт. Зависима съм от две неща в този живот- сладко и Нея. А като се замисля... То не е ли едно и също.

-Не си спомням вече русата ти коса... Имаш ли роля в която скоро ще се изрусяваш?- дано не, знам колко ѝ увреди това избледняване на косата и почти ѝ упада.

-Неп- засмя се и се задави докато дъвчи- искаш да съм руса ли? Да си приличаме още повече – пак се засмя и аз също се усмихнах преуморено- Виждам естествена коса се връща. Корените ти са същите като на баща ти.