soulmates | Eminem Fanfiction | - български език

Част 1

- И направи всичко възможно да се снимаш с него! - така приключи разговорът с приятелката ми. Вълнението нарастваше и вече не знам къде усещах пеперуди. Дали в корема, дали в гърдите? Автобусът спря точно пред мястото, където се закупуват концертни билети, бяха отворени 2 гишета и на всяко едно имаше толкова много хора и за момент си помислих, че ще свършат, но фактът, че разпродажбата беше започнала само преди 2 минути ми даде малко спокойствие в ума. Беше късният следобед, слънцето напичаше жестоко и вече нямах търпение да се купя билет за концерт на най-добрия рапър на всички времена - Еминем. Хубавото беше, че поне бързо ставаше продаването. От години той е моят идол. Една от най-големите ми мечти беше да го видя на живо и колкото и странно да ме гледат, някои аз събрах пари за самолетния си билет до L.A. и за билет. Каквоо?! Той няма никакви намерения да дойде в моята родна страна, така че...както се казва: "Ако нещо не идва при теб, ти отиди при него". Дланите започнаха да ми се изпотяват при мисълта, че съм на няколко крачки разстояние от сбъдването на мечтата си. Имаше само още двама души пред мен. Само още двама. Знаех, че моят ред идва и насочих ръцете си към мини чантичката си, която бях преметнала през рамо. В моментът, когато я докоснах, имах усещането, че недрата се разтварят и аз пропадам навътре. Бях прекалено шокирана, за да заплача, въпреки че исках - чантата ми беше празна, вътре бях сложила портмонето и телефона си, но сега нямам нито пари, нито телефон.Само една празна чанта. Пред мен вече нямаше никого, което означаваше, че е моят ред, но с какво да си взема билет? Как да се прибера до хотела? Как да се обадя на когото и да е било, като не им знам номерата наизуст? Лицето ми стана бледо и усещах как сълзите напират в очите ми, вдигнах поглед към жената на гишето и по погледа й разбрах, че знае какво се е случило. Бях обрана без дори да усетя.

- Добра дошла в Ел Ей, скъпа. Тук това се случва постоянно, а сега ако няма да си взимаш билет се отдръпни, защото бавиш опашката. - цветнокожата и закръглена жена не каза нищо повече на мен, само видях как се усмихва учтиво на следващия зад мен. Какво? Тя реагира така сякаш съм си изпуснала само сладоледа. Тук не си ли помагат? Не попита дори какво ми липсва. Никой друг ли няма да ми помогне? А сега какво да правя? Намирам се в шибания Лос Анджелис, не знам дори името на улицата, където се намира хотела ми. Трябваше да се справя някак. Трябваше да стигна до хотела си.