Моята Скайлър - Фен Превод

2

СКАЙЛЪР

Това, което харесвах в Мич Никълс: имаше леко заострени уши като на Доктор Спок, от любимият сериал на татко „Стар Трек". Обичаше да изсмуква пакетчета кетчуп за закуска. И ме наричаше Скайлър, а не Скай.Това, което мразех в Мич Никълс: В края на август той щеше да си отиде. Това лято, в рамките на два кратки месеца, той стана най-добрият приятел, който някога съм имала.В деня след гоненицата в парка, намерих лист хартия, пъхнат под входната врата. „Можеш да бягаш, но да видим как вкарваш кошове. Чакай ме отпред в три."Баба му, госпожа Маза, имаше баскетболен кош на алеята за паркиране, който принадлежеше на сина й, когато беше малък. В 2:45 седнах до прозореца, чакайки Мич да излезе навън. 

Той се появи точно навреме, тупкаше топката на тротоара и аз притичах през улицата. Мич не каза нищо, просто продължи да дриблира с усмивка на лицето си, докато аз бягах около него. Почти ме събори, когато той неочаквано подаде към мен. Аз стрелях към коша и, за негова радост, пропуснах. Той пое топката, тупкайки я по целия път до най-отдалечения край на алеята и хвърли, право в целта.

- Впечатляващо - казах аз.

- Благодаря.

След около двайсет минути, през които Мич тупкаше напред-назад, а аз тичах покрай него, реших да пораздвижа малко нещата.

- Хайде да играем на една игра.

Той се приближи към мен, хванал топката под мишница. Рошавата му кафява коса се развяваше от вятъра. 

– Мислех, че точно това правим. 

- Не. Това, което правиш е да се перчиш. Ясно ми е. Можеш да играеш баскетбол по-добре от мен. Голяма работа.

Той се засмя. 

- Добре. Какво искаш да правиш тогава? 

Помислих няколко секунди и ми хрумна перфектния начин да разбера повече за него, и по-специално това, което го глождеше вчера. Можех да се обзаложа, че беше свързано с причината, поради която беше дошъл за лятото. Определено имаше някаква история там. Толкова лета бяха изминали без да посети баба си нито веднъж. Щях да го забележа. 

- Ще започнем оттук, близо до коша, и всеки от нас ще стреля. Ако аз пропусна, ще можеш да ме попиташ каквото искаш и аз ще трябва да отговоря честно. Ако ти пропуснеш, същото се отнася и за теб. После всеки път ще отстъпваме с по една крачка назад, за да е по-сложно.