Петнайсет години по-рано
МИЧ
Наистина не исках да ходя на игрището в този ден. Баба мислеше, че ще е добре за мен да изляза от къщата, тъй като от както бях пристигнал вчера, не правех нищо друго, освен да играя видео игри.
Щях да прекарам лятото с баба си, защото родителите ми постоянно се караха, а майка ми не искаше повече да ставам свидетел на техните кавги. Извинението, което ми даде беше, че баба била самотна и ги помолила да поживея с нея, но аз знаех истината.
Положението вкъщи беше наистина зле. Няколко поредни нощи татко не се прибра и аз бях уплашен, че няма да остане нищо, при което да се върна.
- Хайде, Мич. Може би срещата с няколко нови деца ще те развесели.
С нежелание се плъзнах на задната седалка в старата Тойота Камри на баба.
- Бабче, обичам те. Просто не искам да прекарам тук цялото лято. Искам да се прибера у дома след няколко седмици.
- Знам, съкровище. Но вашите... имат някои неща за разрешаване. Освен това, чаках цяла година, за да прекарам ценно време с най-красивия ми внук.
Тя ми се усмихва в огледалото за обратно виждане.
- Аз съм единствения ти внук. – Отвръщам с половин усмивка, преди да вперя поглед през прозореца за останалата част от пътуването.Баба влезе в паркинга на детската площадка.
- Хайде, отивай да играеш. Аз ще съм тук в колата и ще плета, ако имаш нужда от мен.
Вече бях решил, че ще си остана нещастен. Така че, докато другите деца се гонеха наоколо, играеха с топка или се катереха по катерушките, аз прекосих парка и се настаних на най-отдалечената пейка. Преди да излезем от къщата, бях скрил преносимата конзола с видео игри под тениската си, така че я извадих, опитвайки се да заглуша писъците и подсвиркванията на другите деца.Усетих удар по ръката.
- Гониш! Твой ред е!
Бавно и с досада вдигнах глава. Слабичко момиченце с две дълги плитки бягаше от мен, предизвиквайки ме да я хвана. Тя погледна назад с глуповата усмивка, която скоро избледня, когато осъзна, че все още не съм помръднал от мястото си, за да се включа в играта.Тя се върна назад, докато аз продължавах да играя видео играта.
- Казах, че е твой ред. Предполага се, че трябва да ме гониш.
Загледах се в нея за няколко секунди.
KAMU SEDANG MEMBACA
Моята Скайлър - Фен Превод
RomansaИсторията е започната от друг преводач, който нямаше възможност да я довърши. Поради големия интерес ми предложи да я довърша и аз се съгласих. Лично мен книгата ме трогна и ми легна на сърцето. Надявам се да се хареса и на вас. Приятно четене! Скай...