Моята Скайлър - Фен Превод

6

МИЧ

Дейви пусна бомбата, докато се прибирахме от училище.

– Чу ли, че Ейдън е поканил Скайлър да излязат този петък?

Паднах от скейтборда, точно бяхме стигнали пред къщи.
– Какво каза? Ейдън Хамилтън?
– Да. Очевидно се е опитвал да излезе с нея от месеци, но тя винаги му отказвала. Поканил я да отиде с него на есенния панаир в петък и тя се съгласила.

По дяволите. Ейдън ходи в училище „Крествю" с мен. Трябва да се е запознала с него покрай Коди, гаджето на Анджи. Ейдън разсмиваше хората в кафенето с подигравки и клюки за учителите. Той беше краля на идиотите. Също така е бил с доста момичета, с някои от които съм излизал и аз. Бих признал, че е добре изглеждащ младеж, но дяволски сигурно е, че не заслужава да излезе с момиче като Скайлър.

– Наистина ... – бях толкова ядосан, че от устата ми излизаше пяна.
– Това ли е всичко, което ще кажеш? Пич, лицето ти почервеня.

Дейви ме последва в къщата и се насочи право към хладилника.

Една дузина мисли се въртяха в главата ми. А именно, как щях да спра това. Дейви знаеше колко защитнически съм настроен към нея. Той живееше през две къщи от нашата и беше единственият ни общ приятел и посредник. Приятелите на Скайлър бяха предимно момичета от частното училище, в което учеше. Дейви беше връзката помежду ни. Не ми харесваше идеята Скайлър да има приятели момчета, защото всички те, в крайна сметка, щяха да поискат да скочат в гащите й – включително и аз, ако трябва да съм честен. Но Дейви беше нисък почти колкото Скайлър, пълничък и безобиден. Представете си човечето на Пилсбъри, с дълга черна коса на расти, която никога не мие. Това беше Дейви. Нека просто кажем, че Скайлър нямаше да бъде привлечена от нашия космат малък приятел и това ми харесваше.

Ейдън, от друга страна, представляваше сериозна заплаха и въпреки, че ми се искаше да бълвам змии и гущери, се опитах да омаловажа този факт, докато сложа в ред мислите си.

– Реално погледнато, Скайлър може да излиза с когото си иска – казах студено.
– Не е вярно – отвърна Дейви, докато си взимаше сода.
– Кое?
– Тя иска теб, глупако!
Пулсът ми се ускори.
– Тя ли ти го каза?
Дейви поклати глава.
– Не е нужно да го казва.

Начинът, по който ме гледаше понякога, с тези красиви бадемови очи, ме накара да се зачудя, дали наистина е така.