Моята Скайлър - Фен Превод

3

СКАЙЛЪР

- Анджи, не можеш да отидеш някъде без това нещо?

Щрак. Светкавица.

Най-добрата ми приятелка Анджи не излизаше от вкъщи без дигиталния си фотоапарат, закачен на лента около врата й. Понякога хората ни мислеха за журналисти.

- Шегуваш ли се? Това място е мека за фотографските ми умения – каза тя.

Анджи беше странна, но беше добра приятелка. Тъй като можех да усещам енергията на човека срещу мен, беше трудно да комуникирам с другите, освен ако не бяха наистина искрени. Винаги съм могла да виждам през хората и винаги е имало много малко, на които да се доверя с цялото си сърце.

В Анджи нямаше нищо, което да определя като лошо, и колкото и досадно да беше постоянното щракане с фотоапарата, тя правеше снимки защото истински оценяваше всичко, което живота можеше да й предложи, и не искаше да пропусне възможността да улови неочакваното. Колкото и да бе смущаващо да бъдеш другата половина на „момичето с фотоапарата", прякор с който беше станала известна, аз се възхищавах на факта , че не се интересуваше от това, което хората мислеха за нея.

Тази вечер бяхме на гимназиалния еквивалент на колежанско парти. С Анджи бяхме първокурснички в „Свети Клеър" – изцяло девическо Католическо училище. Така че, трябваше да разчитаме на купоните, организирани от децата от смесените училища.

На партитата на „Маркъс Уест" винаги имаше наистина сладки по-големи момчета, ето защо щеше да е наистина добре, ако приятелката ми не се занимаваше единствено с масивния си фотоапарат.

Щрак. Светкавица.

- Видя ли това? Едно пияно хлапе току-що се подхлъзна на стълбите. Заснех го.

- Ани Лайбовит (известна фотографка) ще се гордее с теб Андж.

Маркъс беше третокурсник и приятел на по-големия брат на Анджи, така че винаги бяхме сред поканените на купоните, които той организираше, когато родителите му ги нямаше. Казахме на майките си, че отиваме в мола, така че трябваше да си тръгнем не по-късно от девет.

Никога не пиехме. Колкото и да обичахме да се забъркваме в диви неща и двете бяхме трезво мислещи и никога не се поставяхме в ситуации, в която можеха да се възползват от нас.