Офф.. Още една сряда... Това са дните в които имам тренировки. Мразех да тренирам. Мразех кифлите от отбора си. Марзех треньорката. Ето.... Нямаше какво да харесвам в тези дни. Развалях си настроението всеки път като станеше сряда, понеделник или петък.
Сега е първия ден от лятната ваканция. Вече ми беше позволено да се гримирам. Само лятото е така! Сложих си възможно най-много и тръгнах.
Беше забавно вече и аз да се преструвам на кифла. Всеки който ме отмина ме загледа. Почувствах се красива.
Вече стигнах Славия. Ето го моментът в който вече трябваше да вляза в салона. И сега не ми се разминаха гадните коментарчета от волейболистките.
-ооу, курвооо.... Пак ли ти уе??!
-Абе що не ходиш да се гръмнеш?!
- Защо въобще идваш??
И много други. Вече свикнах да ги игнорирам. Харесвам волейбола и не ходя на тренировки заради "приятелствата" а заради играта.
В залата аз съм най-добрата в спорта! Това че тея курви не го осъзнават, мен не ме бърка!
YOU ARE READING
Volleyball life
RandomНека се представя. Казвам се Йоана на 15. Обожавам волейбола, обаче мразя съотборничките си. Един ден стана обрата. От грозно и срамежливо момиче аз се превърнах в такова, което събира погледите на всички околни, когато в живота ми се появява момче...
