Volleyball life

Мрачната фигура

Наистина нямаше време за всичките въпроси които имах към Петър за тая дрога. След като видях приятелката си лежаща на земята без шансове за спасение се затичах към единствения приятел, който имах. Петър.

Всички стояха като статуи. Замръзнали и гледащи горката Ели. След като стигнах до Петър малко забавих хода.

Когато той ме забеляза, ме погледа унило и ме прегърна.

-Спокойно. Всичко ще е наред.

Опитваше да ме успокои, докато ме прегръщаше много силно. Целуна ме по челото и пак не ме пусна.

Нямах нищо против от това.

След като се осъзнахме започнаха въпросите. Всички се надвикваха

-Какво е станало??!
-Кой го е направил?
-Защо го е направил!!?
-Някой от нашите ли е бил?
-Трябва да се оправи!!! Тя е дете!!

И така всички следваха учителите, които отидоха към тяхната стая, за да повикат линейка.

В коридора останахме вкопчени аз и Петър и естествено Елия.

Когато най-накрая пуснах Петър, той каза, че му е призляло и, че ще дойде след малко.

Разбирам го. Гледката въобще не е приятна. Малко момиче с две жестоки рани, смъртоносни, с недостатък на кръв.

Клекнах на земята до нея. Нямаше никой близо до нас. Исках да докосна лицето й, може би за последно.

Протегнах се. На милиметри от пребледнялата й буза. В момента в който докоснах леденостуденото й лице, сърцето й започна да бие бурно.

Туп туп туп туп туп

Много бързо!! На секундата тя се повдигна и пое дъх, плашещо бързо. Много бързо, не можах да разбера какво се случва, в следващата секунда аз бях избутана с нечовешка сила на земята, а Ели я нямаше.

Когато тупках на земята усетих жестока болка и изпищях, защото не можех да търпя повече

Всички, които бяха влезнали по стаите излезнаха. Стояха като застреляни, никой не можа да осъзнае какво се случва.

Включително и аз.

Стояха като застреляни, докато Петър не излезе от неговата стая. Той без да се замисля дойде до мен.

-Как си, Йони? Какво се случи, мила?-опитваше се да звучи спокойно, но не му се получаваше много. Разбирам го, знам че това е огромен шок.- Добре ли си? Имаш ли нещо счупено?

Единственото което успях да измъкна заради огромната болка, аз едва говорех

- Моля те, повикай сестрата.

Жената дойде и когато линейката дойде отведоха мен, а не липсващото тяло на Ели. Изпитвах огромна болка, за да се съпротивля.

Заведоха ме в болница и там установиха, че имам счупено ребро и китка. Единият ми глезен беше изкълчен.

Едва мърдах.

На врата се почука. Беше към един през нощта и реших, че сестрата трябва да ми прави нещо, затова извиках на човека да влезе.

Вратата се отвори скърцайки. Видях една средновисока фигура с черни дрехи.

Бавно се приближи към леглото ми. Започнах да крещя. Всичко беше толкова зловещо. Не видях лицето му, но то одеколона усетих, че е мъж.

Не каза нищо, дори не си направи труда да светне лампите.

Когато вече беше до леглото ми, а аз бях полудяла, той хвана едната ми ръка и сложи нещо като пръстен на нея.

Аз не спирах да се съпротивлявам, но той беше по- силен.

Веднага щом пръстена докосна кожата ми, блесна. Бях доста учудена и затова спрях да мърдам и да правя каквото и да е.

Тази фигура изчака малко и протегна ръце към врата ми. Ето го момента, в който ще умра. Казах си.