Сутринта се събудих към 11 часа. С усмивка. Помислих си, че всичко това е било сън.
Завъртях се на другата страна на леглото и там видях как Петър още спи.
Станах и облякох дрехите от снощи. Минах през банята и пак се върнах в леглото до Петър.
Той се събуди с усмивка както и аз. Погледна ме и ме погали по лицето. Аз се усмихнах, целунах го по бузата.
-Петре, трябва да отидеш да си измиеш зъбите! Дъхът ти мирише ужасно!
И двамата се разсмяхме.
В този момент на вратата се почука.
- Хайде Петър ставай! Г-дин Филипов е!! Ставай по-бързо!
Спогледахме се уплашено. Побутнах го да каже нещо.
- Ъъъъ.... Ааааа...... Даа! Е сега идвам.
- Петре! Имам ключ от твоята стая и мога да влезна когато си поискам. Дори и сега!
На вратата се чу как се вкарва ключ.
Вече нямаше къде да отида, за да се скрия, а пък е много евтино момичето да се крие, но реших да се шмугна под леглото. Помислиш, че ще е забавно.АМА НЕ! Не беше!!!
Точно в този момент вратата се отвори и в стаята нахлу Филипов.
-Оо хубавo, че си сам-каза той мятайки се на леглото, под което съм аз. Матрака ме затисна доста силно, но стиснах зъби, за да не изкрещя от болка.-Трябва да ми свършиш една работа.
Чух Петър да гъкне, все едно не иска аз да чуя за тая работа.
-Гаджето ми също се кърка-продължи Филипов, игнорирайки прекъсването на Петър- Знам, че ти спря кокаина от скоро, но ако купиш още малко за мен и Кати-гаджето на Филипов- ще ти дам 50 хилядарки.
Явно вече Петър спря да се опитва да го спре да говори.
-Виж какво, Филипов. Аз не съм тук, за да ти върша черната работа и....
В този момент се чу писък от коридора. Усетих как господина става бързо от леглото и вече можех да дишам почти спокойно.
Излезнах от под леглото, надявайки се всички от стаята да са се измъкнали.
В коридора лежеше Елия. Не можех да повярвам какво се беше случило с нея. Тялото й беше безжизнено на земята. Вените на дясната й ръка, незнайно как бяха прехапани, същата беше ситуацията и на врата й.
Веднага дотича лекарката. Погледна отчаяно господина. Пулсът на горката Ели беше спрял.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Volleyball life
DiversosНека се представя. Казвам се Йоана на 15. Обожавам волейбола, обаче мразя съотборничките си. Един ден стана обрата. От грозно и срамежливо момиче аз се превърнах в такова, което събира погледите на всички околни, когато в живота ми се появява момче...