Volleyball life

Принуденото оставане

Когато пристигнахме се случи нещото, което не очаквах. Оказа се, че не се прибираме по домовете... Всички трябва да се съберем в една кооперация, защото трябва "да се сближаваме". Интересното беше, че всички (освен мен) бяха съгласни със случващото се.

Там където ме настаниха бяха всички мои бивши съотборнички и много други момчета, които ми бяха странно, но познати.

Всъщност това беше отборът по бокс на училището. Аз не контактувах с тях, защото те са прекалено опасни... Но не! вече не ме е страх! Мога всичко и нищо няма да ми попречи да направя каквото и да е.

Какво съвпадение!! Когато си размишлявах по тази тема явно съм привлякла вниманието на някои от момчетата. Да се надяваме- не съм казала нищо на глас. Тези, които ме приближиха се водят "грешници" или нещо такова. Всички си имат някакви прякори според възможностите.

Да си от тази група е най-трудно.

Заговориха ме. Питаха ме как се казвам и така нататък. Нищо особено, но все пак завързвам контакти.

Една от главните учителки дойде и каза, че е задължително да се запишем на три извънкласни дейности.
Моят избор: танци, пеене и бокс. Ще е забавно :д

След това отидохме на вечеря. Притеснявах се, че ще си остана сама на маса, защото не познавах никого. Но не! Момчетата от бокса ме викнаха да седна до тях. Естествено се съгласих. Сега се запознах с всички.

Имената им бяха лесни за помнене
Има двама Боби, Александър, Васил, Цветелин и още към 10 души, с които не ми се запознаваше.

Разбрах, че вечерта се организира купон. Няма да съм аз ако не отида...

Следващите 3-4 часа бяха като тъмна дупка за мен. Нищо не си спомням. Когато дойде време да се оправям на вратата ми се почука. Беше Васил.

Седна на леглото, а аз до него. Започнахмв да си говорим за живота тук, когато ми каза, че в стаята ми е пренаселено. Предложи ми да ме преместни в някаква, в която нямало никого. Аз исках да я разгледам първо. На стаята нищо й нямаше. Дори директорът позволи да се преместя.

Взех си нещата и с Васил отидохме там. Той заговори:

-Аз те следя от много време. Ти си нещо необикновено. Още не си открила това.-стана от мястото си и отиде в един от ъглите. Сега забелязвам потискащия тъмнозелен цвят на стаята. Той се наведе и от една от дупките, които също сега виждам (познаваше стаята прекалено добре. Все едно е живял тук преди) извади нещо като плик с червена течност. Най-вероятно вино. Ндаушвах го. Няма значение, че съм на повече от 2 метра. Миришеше вкусно...