Volleyball life

Глава 14

Никой не каза нищо. Седяхме и мълчахме. Нито дума. Само се чуваше шумоленето на птички около нас.

Вече имах възможност да го загледам от по-близо. Носеше залена тениска и къси панталони до коленете с малко нагънат край. Сигурно идваше от черноморието, защото кожата му беше почерняла. Къса коса, 2ри номер.

След близо 5 минути, които протекоха като часове, той ме погледна изпитателно, стана и си тръгна. Тръгна на там, от където дойде. Защо въобще беше това?

След минута и аз се изправих и тръгнах към хотела. Може би се притесняват за мен. Може и само да се залъгвам. За близо половин час бях в хотела.

Точно в този момент всички се приготвяха, за да тръгнат към автобуса.

Аз бързо оправих вещите си и задърпах куфара към вратата. Отидох в автобуса, но не исках никой да сяда до мен, затова седнах до шофиора. Прибрахме се за близо два часа.

От по-задните седалки ме обсъждаха. Постоянно се чуваше името ми. Аз се направих, че не ги чувам, защото не ме интересуваше какво говорят. Спряхме на една бензиностанция, за да вземем някакви хора. Оказа се, че тези хора са Дара, Стела и Радина. Те са от онези мои съотборнички, които ненавиждах, но нали ги изключиха?

Няма значение. Вече имам самочувствие и затова не ме изтересува какво говорят.
Веднага щом ме видяха се чу:
- Абе Йоана е толкова ниско, че никой не иска да седне до нея.

Добре. Това го преживях. Но след още няколко подобни коментарчета вече нервите ми не издъжаха, изправих се и започнах:
-Вие много нещо се правите на интересни, ама знаете ли какво? Не ви се получава! Ок ще издържа един, два, три коментара, ама стига вече! Ако си мислите, че не мога да се защитавам, сте в грешка. Просто ви смятам за хора под моето ниво, и затова аз не ви обръщам внимание, но ако още веднъж се случи, обещаевам. Ще ви стъжня живота!

След тази реч удовлетворена от себе си седнах и си отдъхнах. Осъзнах, че целият бус ме е гледал как развивам скандали. 100% са се забавлявали.