Глава 13

94 13 2
                                    

За първи път през живота ми съм толкова уплашена. Причерня ми пред очите и припаднах.

Събудих се, с очакването да съм на пода и фигурата да се опитва да убие и мен. Бях жестоко разочарована, в положителен смисъл, ако е възможно. Събудих се на същото легло на което бях заспала. Не в болницата, а в хотела.

Станах. Не усещах абсолютно никаква болка. На леглото до мен спеше Петър. Веднага се облякох и тръгнах към вратата. Той измрънка нещо зад мен, но не се постарах да го чуя. Отключих и излезнах.

Отидох в моята стая. Там видях Елия. Едновременно бях развълнувана и уплашена. Не можех да го повярвам, но и в същия момент не исках.

Подминах я безцеремонно, само за да си взема якето и излезнах. Не само от стаята. Излезнах от хотела. Това е Банско. Пълно с планини и гори. Навлязох в най-близката.

Когато се изморих седнах до едно дърво. Още обмислях преживяното.... Или е било само сън. Просто ужасен кошмар?

Не мисля! Може би някой се е опитвал да ме предупреди? Болката беше истинска. Жестока. Пронизваща. Помня го все едно се случи преди минути. Обикновено хората не помнят сънищата си. Нали?

Е може и да съм била някакво изключение.

Чух някакъв шум зад мен. Ако това се беше случило вчера, когато не бях сънувала или преживяла това, нямаше да се изплаша, но в този момент ме побиха тръпки.

Стоях възможно най-неподвижно и безшумно, но любопитството надделя. С плах глас прошепнах:

-Има ли някой?

Не чух отговор, но звука от стъпки, приближаващи се към мен се усилваше. Почувствах се много тъпо след като осъзнах, че казах това. Ако си бях мълчала можеше то... Или той или тя, да ме подмине.

Беше точно зад дървото, на което бях аз. Забави крачка и се появи пред мен.

Беше момче. На около 16години. Висок близо 1,90. Изгледа ме с учудване, но нито капка уплах и ме попита с мотиращия си глас:

-Може ли да седна?

Мен ме хвана параноята, но не казах нищо. Бях се загледала в красивите му кафяви очи. Обикновено не се доверявам на никого. Камоли на някой от гората.

Но той прие мълчанието ми за съгласие и седна до мен.

Volleyball lifeWhere stories live. Discover now