Volleyball life

Началото на екскурзията

Когато вече дойде време да се качим в автобуса, аз наистина нямах идея до кой да седна. Нямах чак толкова приятели.

Избрах си едно от последните места и седнах от страната на пътеката. Още почти никой не беше дошъл, а новодошлите вече си имаха места до някой от отбора.

С нетърпение чаках Елия и се надявах тя да седне до мен, но де да имах такъв късмет. Тя се настани до Дейвид.

После очите ми се озариха, защото Петър дойде. Той стигна до мен и ме помоли да седне на седалката до мен.

Исках да изкрещя от щастие.

По време на пътя играхме на предизвикателства, но аз се отказах да участвам, заради перверзните глупости, които ни караха да правим. През цялото време ръката на Петър беше от вътрешната страна на десния ми крак.

Това уникално усещане!!! Изпитваш тръпки от това.

Петър беше довел няколко момимета от неговия клас на зеленото.

Аз щях да водя Иван, но той нали е големия феймъс не пожела да дойде.

На зеленото дойдоха още 5 момичета и 3 момчета. Нали тренера ни позволи да поканим някой.

Но в един момент усетих липсата на ръката на Петър. Автобусът вече беше спрял и тренера очакваше ние да слезем. Аз се бях замислила и въобще не забелязах, че съм единствената останала в рейса.

На бегом претичах до вратата и излезнах.