Точно когато той протегна ръце към мен някоя от сестрите е чула писъците ми и дойде в моята стая. Точно в този момент. Съсредоточена върху вратата, усетих лек ветрец.
Мрачната фигура беше изчезнала, а прозореца беше отворен. Когато жената влезе в стаята ме изгледа странно след като се огледа и видя че съм сама изкезе без да каже нищо.
След като се осъзнах, разбрах че беше пръснал нещо синьо.... Парещо по врата ми. Това нещо изгаряше целия ми врат. Крещях от болка.
Тичешком отидох до банята, за да го измия. Не очаквах, но наистина ми стана по-добре.
Огледах врата си. Нямаше му нищо...
Не го очаквах....
Наведох се за да измия очите си, за да се осъзная. Просто стоях под течащтата вода и когато се повдигнах и се погледнах в огледалото и забелязах човешки силует зад мен, нададох много по-силен писък.
Зад мен имаше някаква фигура. Беше мрачна. по разлчна от тази, която посипа синия прах по врата ми.
Изплаших се, но стоях неподвижна. В този момент, фигурата, с малки, бавни и тромави стъпки започна да се приближава към мен.
Не можах да се сдържа и извиках. Пак усетих онзи лек полъх, но фигурата не изчезна. Дори забърза ход.
В този момент мъжа пред мен замлъкна. Издаде лек звук. Падна на колене и накрая по корем.
Зад него стоеше момчето,което ми причини жестоката болка преди минути. Облян от лунната светлина, робата му се вееше и държеше нещо в едната си ръка. Загледах по-внимателно..... беше малко....
И в този момент осъзнах. Той беше изтръгнал сърцето на трупа пед мен!!?
YOU ARE READING
Volleyball life
RandomНека се представя. Казвам се Йоана на 15. Обожавам волейбола, обаче мразя съотборничките си. Един ден стана обрата. От грозно и срамежливо момиче аз се превърнах в такова, което събира погледите на всички околни, когато в живота ми се появява момче...
